<< Предишна	Следваща >>
Филип Тотю е роден на 10 април 1830 г. в махала Гърците до с. Вонеща вода, Великотърновски окръг. Последните години от живота си прекарва в с. Две могили. По времето на Възраждането до Освободителната война много хора от балканските селища, гонени от мизерия и глад, потърсват препитание в полето, където считали, че хлябът им ще бъде осигурен. Дошли тук да работят като строители, колари, бъчвари и други занаяти. В разстояние само на един век в Две могили се заселват около 70 рода. Тук идват много роднини и приятели на Филип Тотю. Роднините му - брат Вълчо и сестра му Аглика, заедно с майка му Иванка, се заселват в с. Острица. През това време Филип Тотю се намирал в румънски затвор. След Освобождението войводата се завърнал в България. Неговото семейно огнище, което доброволно пожертвал в името на народа вече го нямало. В началото на 1885 г. започва работа като пазач към общината. Същата година си закупува дворно място от 16 дка непосредствено до р. Черни Лом. Построява си малка къща, изградена от плет и измазана с глина, където живее сам. Посажда голяма овощна градина. Къщата е запазена до 1870 година. Местното население я нарича войводската къща. За стария бунтар няма подходяща среда за активен живот в Острица. Свободата, на която посвещава най-хубавите си години, не го удовлетворява. Около 1892-1893 г. Филип Тотю купува къща в ''Х. Муса махала'' - Русе, но не останал да живее там. Около 1895 г., вече на преклонна възраст, войводата се оженва за баба Велика. Преселват се и заживяват в Две могили. Няколко години живеят под наем заедно с Райко Воденичаров, техен приятел. В бащиния двор на Велика построяват хубава за времето къща, подредена по балканджийски. Възрастта и изпълнения с изключително напрежение живот си казват думата. На 22 март 1907 г. непокорното сърце на войводата престава да тупти. Той е погребан в двора на църквата - израз на най-голяма почит и признателност. Присъстват много хора от Две могили, Русе и негови съратници от цялата страна. Панайот Хитов произнася надгробна реч, в която се казва: ''Умря страшилището на турската империя''. Над гробът му е издигнат паметник.