<< Предишна	Следваща >>
През есента на 1839 г. четата се събрала във Вълчедръм при верни ятаци, за да отпочине и реши как и къде да прекара зимата. Много скоро след това била донесена вест, че турски аскер е попаднал на следите им. Янка предчувствала, че сражението с него е неизбежно и извела четата източно от селото в местността Първанков градеж, намираща се на баира (над двора на ІІ-ри район). Завързва се ожесточен бой, в който Янка пада убита от турски ятаган. Четниците пренесли тялото й и го погребали западно от Вълчедръм, на 2 км в полето. На гроба й поставили каменен кръст в знак на уважение и това място днес се нарича ''Янкин кръст''. След нейната смърт войвода на четата станал Ненчо. В знак на почит към жената-войвода той наредил на мястото, където била убита, да се издигне паметника ''Янкин камък''. На това почетно място са давали клетва за вярност новоприетите хайдути. И всяка година в деня на нейната смърт четата забивала байрак на паметника, който се развявал цял ден. Нито българин, нито турчин се осмелявал да го свали. Първите от любов и преклонение пред смелата героиня, а вторите - от страх пред непреходната й слава, дала сила и вяра на раята.