 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
''Номинирани'' събития
 |
Международен събор на прохода Кадъ боаз край с. Салаш |
ежегодно събитие |
с.Салаш, община Белоградчик, Област Видин
Вашата оценка
3.8
от 33 гласа
|
21.07.2023 г. - 22.07.2023 г. |
Международен сьбор на прохода Къдъ боаз в с.Салаш и с.Ново корито. Сьбора се провежда (сьбота и неделя) в средата на месец Юли.
Международен Събо...
с.Салаш, община Б...
Международен Събо...
Международен сьбо...
Събор на това място се прави от 1925 г., но на няколко пъти е бил прекъсван от властите.
Хората от публиката отдавна се бяха смесили - те седяха заедно в редиците от столове пред откритата сцена, за да изгледат и културната програма на събора. Самодейци от Видин и Княжевац, Белоградчик, Салаш и Ново корито показаха изкуството си.
Интерес събудиха и носиите. Баба ми е ушила тази престилка, взела е модела от баба Цвета, която е била от Салаш, обясняваше млада жена произхода на шевицата по престилката си.
След влизането на България в ЕС сърбите не идват на пазар у нас, защото им искат визи. Сега ни е паднало, не скриваха удоволствието си те и хвърляха пари на всяка сергия. Мъже нарамваха килими, жени мъкнеха юргани и възглавници. Всеки беше купил тенджера, тиган, детска играчка. Дрехи и обувки също се търгуваха. Но най-много вървяха кебапчетата и бирата. Те бяха в изобилие по масите в бирариите.
Границата се отваря само един път в годината. Това от 2001 г. става по средата на всеки юли за единствения по българо-сръбската граница събор.
Не остава жител на селата Салаш и на Ново корито, който да не дойде на браздата за събора. Роднини се търсят, други питат за познати. Имената на хората са същите, фамилиите дори.
В красивия старопланински проход "Кадъ боаз", само на 4 км от границата със Сърбия, се е сгушило село Салаш.
Предците му са разбирали от място за живеене, щом са харесали ниския проход за заселване. Тук три върха - Жребче, Било и Ведерник, го пазят от северните ветрове, а четвъртата страна от юг го води към равнината. Хем имаме гора и дърва за огрев, хем житни ниви за прехрана. Сега са други времена - вземаш пенсията и отиваш на магазина, а там всичко за храната ти готово. Само горите още са им нужни, защото друга топлина през зимата освен от дърва тук не познават.
Местните говорят един звучен, но малко архаичен български диалект, силно повлиян от сръбския език. В него са запазени падежите, а съгласните "р" и "л" се произнасят толкова твърдо, че са станали сричкообразуващи звукове.
Било е някога, сега това не може да стане. Сега могат само да се надяват на отварянето на границата и да чакат. Този пункт ще има не само стопанско значение, но и чисто човешко. Защото ще събере останалите след много години раздяла роднини.
За контакти:
Народно читалище „Развитие 1896 г.”; Телефон 0936/5349;
E-mail: razvitie1896g@abv.bg
0936 / 53161 ; 0877875961
За повече информация :
Община Белоградчик
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
