26.10.2023 г. - 26.10.2023 г.

Тя е била малка дъсчена постройка, ниска и скромна, най-вече бедна, но бяла построена на равна поляна.

Отдалече се е виждала като се белее и тръгвайки за служба тогавашните селяни са си подвиквали " Хайде на черква - хайде на Бялата черква " .Та оттам идва и името на това селище, възникнало от застроените около църквата къщи.

За построяването на първата църква са допринесли хаджи Тодор, отец Зотик /Игумен в Преображенския манастир / и учителя Дионисий Казака, който е харесал района и през 1829 година напускайки армията на Дибич Задбалкански се заселил по тези места.

След 34 години започва строежа на новата църква..За нейното построяване е издаден от турското правителство специалено разрешение - ферман.

С голяма гордост Бачо Киро ще напише:
" А на 1866 лето сас божията помощ воздигнахме новата черкова - храм на свети великомъченик Димитрия и просветителите български Кирил и Методия и светаго Иван Рилски /сиреч три храма / , сас предстояването и иждивинието на сичките мали и големи наши родолюбци селяни ".

И започва строителството,като каменните колони са били докарани от стария римски град Никополис ад Иструм.

Поканени са и приели работата по изграждането известните майстори - Уста Дончо от Дряново - майстор строител и майсторите марангози Иван Стрелухов и Тодор Несторов заедно с чираците им Колью и Николай - резбари от Калоферската резбарска школа .

Марангозите са ученици на великия майстор резбар -Антон Станишев /наречен Дебралията заради резбарско изкуство което пренесъл от Дебър в Калофер./

Интересна е съдбата на двамата майстори-марангози според думите на свещенник Франгов. И сега може да прочетем в църковните книги спомените на свещенник Франгов за тях :

- " Иван и Тодор не бяха прости занаятчии ,които да се ограничават само в занаята си и да не искат да знаят за нищо друго ,освен за него.Не! Тия буйни натури бяха напоени с високо благородно самочувствие към народните мъки и страдания ,те търсиха и се интересуваха да узнаят вървежа на бунтовното дело.

Виждаха турските и черкезките зулуми и свирепства над беззащитните си братя българи и в скоро време се явиха страшен бич за турците и страхотия за черкезите,срещу които тайно излизали с другарите си и често в бой наказвали жестоко неприятеля на българския народ.

Макар и дейци по бунтовните народни работи ,те намирали време да си гледат редовно и занаята. Пъргави и честни работници бяха те. Изработиха тъй изкусно марангозката си работа в църквата ,щото както казахме ,едва ли ще се срещне някъде у нас друга църква такава изящна и тънка работа от дърво.........

След като поживяха нещо една година в старото ни училище, гдето и работеха, запознаха се по - отблизо с Бача Кира и с други по-ревностни селяни.

Като почнало да се говори за бунта, тям станало по сърце и характер добрия тогава съгласен живот на добрите ни белочерковчани, затова марангозите решиха да останат завинаги да живеят в нашето село.Подбудени от тази наклонност,Иванчо и Тодор често казваха :
" Ние много ходихме по села и градища, но сега вече си избрахме това село за наше жилище , защото в него има хора с такива характери и идеи,които напълно отговарят на нашите".

Започва активна подготовка за въстанието в която майсторите марангози взимат активно участие .

Накрая те и слугата им Колю от Ташавль /Шуменско/, участват в сраженията в Дряновския манастир и падат убити от турците. Така завинаги тези достойне люде остават записани със златни букви историята на Бяла черква.

С много умение и много любов изработвали те всеки детайл. Тъкмо завършили изработката на иконостаса и амвона и тръгнали за Дряновския манастир с четата на Бачо Киро, събрала се в местността Черничака,късно вечерта на 10 срещу 11май.

На тръгване оставили завет - ако не се върнат живи парите уговорени за дърворезбата да останат дар за църквата. Засияла с цялото си величие църквата, украсена от сръчните ръце на майсторите, които според уговорката направили пълен църковен ансъмбъл - разкошен иконостас с внушително разпятие,архиерейски трон и величествен балдахин над светия престол.

Долепеният до една колона в средата на църквата амвон завършва с птица- прекрасен гълъб с разтворени за полет криле- символ на мисълта и словото , за любов между хората и за мир на земята.

От амвона на тази църква често с пламенни слова към белочерковци се обръщал Бачо Киро. Чрез проповедите му населението на това селище се запознало с ярки исторически личности, на които църквата е отредила имена на светии.

Говорил им Бачо Киро и за заточението на българските владици Иларион Макреополски и Авксентий Велешки ,говорил им за Иван Рилски и Кирил и Методи ,за Мария сестрата на цар Иван Шишман ,която като жена на султан Мурад запазила вярата и езика си.

От него белочерковци се запознали с делото на Софрони Врачански ,Неофит Бозвели ,братя Миладинови - така той постигнал целта си - да запознае населението със славното и героично минало на българския народ и да го подготви за борбата.

И постигнал напълно поставената си цел!

Църквата " Св. Димитър " станала сигурно скривалище на комитетските архиви и оръжие ,на ценни книги и документи. Бачо Киро успява да поведе четата от месността " Черничака" към сборния пункт с.Мусина.

От Бяла черква излезли 103 четника. Към нея се присъединяват и четници от съседните села.

В Дряновският манастир 9 дни безстрашните възстаници се бият с 6000 редовна турска войска и башибозук под командването на Фазль паша.

Убити са 139 възстанници,но Бачо Киро успява да се промъкне през обкръжението на противника и да се укрие .

Предаден на 28 май той се прощава пред бесилката с думите:
"СБОГОМ МИЛО ОТЕЧЕСТВО !ПРОЩАВАЙТЕ, БРАТЯ БЪЛГАРИ !".

Така Бачо Киро става последната най-свидна жертва на селото !Неговите мощи се пазят в църквата .

За контакти :
Кметство : 0882 653 865 ; 0882 618 305
b_cherkva@pavlikeni.bg