Октомври 2023

В по-ново време у българските турци все още са запазени следните маскарадни игри:
Деде оюну, Арап оюну - изпълнявани по време на сватба или байрам (празник);
Бешикли - пролетна моминска игра с имитация на конник (бешикли) при алианите в Кубратско и Тутраканско, изследвана от Люб. Миков (1994). Календарното им закрепване ги свързва с есенната обредност (Саяджълар, Джамалар); настъпването на новата година (Навруз) и прехода зима-пролет (Деде оюну) и пролетната обредност и празника Хъдрлез (Бешикли).

Очертаната картина съвсем не е пълна, засега може да се твърди, че по-широко са представени есенните ергенски игри, а сватбените, байрамските и пролетните момински игри са частично съхранени. Повечето от игрите имат ограничен - локален или етно-конфесионален характер - и са в процес на постепенна трансформация (откъсване от обредното начало, модернизация, карнавализация), което още повече затруднява тяхното изучаване.

Названията, под които обичаят е известен, обикновено идещи от името на централния обреден персонаж, са: саяджъ/саяджълар, джамал/джамалар, камила, рогач. Някои от тях (джамал, камила) са семантично тъждествени, образувани съответно от арабското и от българското название на камилата, а “саяджъ” - от “сая” - ‘кошара, помещение за добитъка’ - съответства на скотовъдния му аспект.

Маскирането, днес непоследователно спазвано, се изразява в почернянето на лицето със сажди, а костюмирането на обредните лица е в животински (кози, овчи) кожи или - техни реликти, в парцаливи стари дрехи. Централният обреден персонаж - козелът/ камилата - е имитиран (Развигорово) или възпроизведен чрез зооморфно съоръжение.
Обредното действие включва обиколка на цялото село и посещение по домовете; опити за открадване на бабата-момата-козела; събиране на дарове. На ритуалния танц на козела и козлетата съответства ритуалното търкаляне на кукера по пода на посетения дом.


От друга страна, като възможен исторически прототип на обичая Саяджъ/Джамал може да се допусне известната “Битка на камилата” (Camal). Това била битка между войските на четвъртия халиф Али и на третия халиф Осман, състояла се ок. 656 г. Наречена била така, защото сражението било наблюдавано от Аиша, любимата жена на пророка Мохамед, възседнала камилата си (Армстронг 2002: 71, 79). Народното название на обичая съхранява името джамал (камила), а централно действащо лице на маскарадната група е камилата - обобщена представа на Аиша, яздеща камила.

За контакти :
Кметство :ул. МАРИЦА 2 05345 415