Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
''Номинирани'' събития
Събор на хайдушкото движение посветен на Румена войвода в с.Гюешево |
ежегодно събитие |
с.Гюешево,Община Кюстендил,Област Кюстендил
Вашата оценка
4.1
от 7 гласа
Последната сьбота и неделя от месеца. Тадиционната хайдушка вечер се провежда в пограничното село Гюешево. Румяна Георгиева Павлова, известна като Румена войвода е една от малкото хайдути жени.
Съборът на хайдушкото движение се организира от кметството в селото и община Кюстендил.
Той се посвещава на Румена войвода, действала с четата си в годините на турското робство в този район и родена в селото.
Тя е била закрилница на населението в Каменичкия край. Хайдушката вечер е възстановена преди около 20 години, като тогава се е правило възстановка, с конници, хайдути и турски войници.
Облечена като Румена войвода девойка и конницата й идвали въоръжени на поляната, където палели огън и я посрещали в автентична атмосфера. Има идея този ритуал да се възобнови, но ще трябват средства и по-добра предварителна подготовка и помощ отвън.
Но в момента заради липсата на средства се организира единствено празнична програма.
Веселието сега се прави на площада при жп гарата, до която пътува влак само в сряда, събота и неделя. Сцената е на площада, където се изявява местната фолклорна група. Извиват се дълги хора до късно вечерта.
Търговци опъват сергиите и изкушават децата с дрънкулките. Като за всеки събор, в единия край на площада има и захарен памук, а и палачинки. Не минава и без скара и бира.
Вторият ден от събора е посветен на Илинденско-Преображенското въстание. Всяка къща в Гюешево в тези два дни посреща гости и прави софра, а общото празненство не спира през целия уикенд – 48 часа.
В кметството е запазен бюст на Румена Войвода, както и пет картини с нейния лик. Родена е в село Гюешево през 1829.
Баща й се нарича Георги и според него Румена се е родила в наи-неподходящото време когато дните са били неспокойни и мътни.
Момите от Гюешево, водени от драгомани, наречени още „карамари”, всяко лято заминавали на тумби към Овчо поле и там жънели, за да припечелят някоя пара. И Румена отивала с тях.
Едно предание разказва, че по време на жътва покрай нивата, където Румена жънела с други моми и невести, чета сеймени минава по пътя за Щип.
Спират под сянката, заглеждат момите, сучат мустаци и решеват да се поперчат пред каменските моми, като направят състезание по стрелба. Започнали да гърмят в едно яице, ала никой не уцелил яйцето.
Румена хвърлила сърпа, отишла до един от сеймените и рекла:
- „Дай пушката бре!” Взема пушката от ръката на един мустакат бабаитин, примерва се и с първото гръмване пръска яйцето.
Сеймените се чешат по вратовете зачервени и смутени, а бюлюкбашията им полугласно казва на Румена:
- „От тебе, моме, къща и дом не може да бъде”!
Баща й се надявал като се омъжи да се укроти. Но това не станало. Омъжена вече, тя събирала гюешевчаните, за да я гледат как бие на нишан.
Тези нейни упражнения били много дръзки.
Ябълката, в която се мери невестата Румена Войвода е поставена на главата на сейменин от кулата на Девебаир, някой си Алия, наречен сетне Руменин Алия.
Един от мъжете отмерва шейсет разкрача и Румена се премерва. Хората побледняват, спират да дишат от тревога, кафето се разлива в разтреперените пръсти на Мурад бюлюкбаши, който гледа това страшничко състезание от кулата.
Но пушката пуква и ябълката се разлетява на парчета от главата на сейменина Алия.
- „Аферим, аферим”! – вика бюлюкбашията от кулата.
- „Аферим”! – повтарят сеймените. Чудом се чудят жените, старците хапят устни и мърморят:
- „На тая дълго време няма да пуши комина”!
Когато нямало ябълки или пък Алия отсъствал, Румена опитвала пушката си в трикраките столчета, които гюешевчани й донасяли, и избивала тънките им крачета за почуда и смях на сеирджиите.
Правела и друго:
Набивала в кръг куршум след куршум, а подир това пращала в средата на този кръг последния куршум, за да покаже, че оловото в ръката й е послушно като показалеца й.
Славата за хубостта и юначеството на Румена прехвърля Девебаир.
Тя е била войвода четири години от 1858 до 1862 година. Действа в Осоговоския балкан. Според някои сведения четата й е от 15-16 души комити.
“Румена от Каменичко с оръжие се явила с дружина от 15-16 души, която прави опустошения в осоговските села”, пише вестник “България” на 6 юли 1862 г.
Румена мома войвода
турнала пръстен в бука.
– Кой си пръстен удари,
той ще ми бъде войвода.
Румена пръстен удари!
– Хайдутите, момци, със мене,
със мене момци, при мене,
я ще ви додим войвода..
Народна песен
турнала пръстен в бука.
– Кой си пръстен удари,
той ще ми бъде войвода.
Румена пръстен удари!
– Хайдутите, момци, със мене,
със мене момци, при мене,
я ще ви додим войвода..
Народна песен
За контакти :
Кметство: Телефон: 0882 88 50 39
НЧ ''ПРОСВЕТА 1921''; Адрес: 2570, село Гюешево, ул. "Комсомолска" N:2
Тел: 0886 885 196; E-mail: prosveta_g@abv.bg
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.