''Номинирани'' събития

''Хоро за мъртвите'' на Алботинският скален манастир
ежегодно събитие

с.Раброво,община Бойница, Област Видин

Вашата оценка
4.5 от 8 гласа
17.04.2023 г. -
17.04.2023 г.


 
Не е известно името на манастирския храм, но се предполага, че той е бил посветен на Възкресение Христово, заради запазилата се и до днешни дни традиция на втория ден на Великден в подножието на манастира да се правят събори и да се вият хор̀а за възпоминание на мъртвите.
Фолклорни фестивали и събори
Обичаят е много почитан от власите, които идват с портретите на своите починали родственици и ги окачват по клоните на вековно дърво на поляната под манастира.
Фолклорни фестивали и събори
Всяко от хора̀та, които се играят до обяд, е предназначено за отделен мъртвец, а следобед се играят хора̀ за живите. Българи и власи берат росен и раздават по стрък за всеки починал.
Фолклорни фестивали и събори
Тълпят се отблизо и далеч, пременени в празнични дрехи, с букети в ръце, за да изпълнят езическия ритуал, завещан от дедите им:
- Да извият хоро за мъртвите, да проронят по някоя сълза за тия, които вече не са между тях, а след като слънцето стигне зенита си, да хапнат, да се повеселят, да изиграят и танца на живите. Това са власите, които се стичат от цяла Северозападна България в Албутинския манастир на Пащи - втория ден от Великден.
Фолклорни фестивали и събори
Власите са белодрешковци - характерни за мъжкия костюм са дългите бели ризи. Носиите им са богато украсени с гайтани, с шевици, а мънистата по тях са на почит.

Те са доказателство за благосъстоянието на тоя, който ги носи. Жените са окачили на шии салбата, както казват на наниза от жълтици. Влахинята държи да е красива и богато "украсена" - както в делник, така и на празник. Дългите бели влашки ризи днес се обличат само на фолклорни празници, но преди години са били традиционно облекло.

Тъй като място се смятало за чудодейно, хората водели тук тежко болните, за да преспят срещу Великден до манастира.

Тия, над които Господ се смилявал, на другата сутрин скачали на крака здрави и живи. Другите оставали на поляната, докато Бог прибере душите им, а телата им били погребвани в гробището до чешмата, в края на поляната.

Докато в горния край на местността някои вдигат наздравици за добра среща, в долния духовата музика свири провлечено и горчиво.

Според поверието женското хоро трябва да се започне и раздели от две момичета. Ако починалият е мъж, се даряват само мъже, а кръгът се дели от момчета. Никой от дома на починалия не се хваща на танца до година след смъртта.

Власите вярват, че на Жое маре, което ще рече Велики четвъртък, Господ пуска душите на мъртъвците да се поразходят сред близките си на земята.

На тоя ден живите палят огньове от бъз, за да сгреят душите на тия, дето са се преселили на небето, пускат по реките кратунки със запалени свещи, слепени на кръст и им изливат вода, за да не жадуват на оня свят. Вярва се, че ако кратунката плува, без да се клатушка, тя ще стигне по водата до мъртвия. Ако се обърне, той ще остане жаден и това много ще го ядоса.

Точно на Пащи душите на мъртвите кацат като ята бели гълъби върху околните ридове на тая космическа местност и гледат какво правят живите. Какво хоро са им извили.

Заедно с червените яйца и парчето козунак всеки от тях ще получи и стръкче росен. Тая билка цъфти в лилаво през месец май и има особен мирис - хем захаросан, хем леко горчив и замайващ. Мирише едновременно и на живот, и на смърт. Хората смятат, че лекува всички болести, но в действителност, погълнато в по-големи количества, растението е отровно. Носът ти почервенява, щом го доближиш с билката, после започваш да кихаш.
Фолклорни фестивали и събори
Точно по тия баири росенът расте в изобилие, а власите го берат на Пащи и го сушат цяла година в някой от ъглите на дома си.

Вярват, че цветето ги предпазва от зли сили и от таласъми. Затова росенът е на почит във всяка влашка къща.

Поменът, или т.нар. помана приживе, е типично влашки обичай. Чрез даруване живите си "изпращат" вещи, с които ще се обслужват в отвъдното.

Пищен и мрачен празник, съпроводен с богато угощение и даряване като за сватба.

Фолклорни фестивали и събори
До Алботинския скален манастир може да се стигне с кола от град Видин или от град Кула. Намира се в близост до републикански път 121. До него се достига по стръмна, тясна песъчлива пътека, в чиято основа е изградена Хайдук чешма.

Читалище "Просвета 1928"
Телефон: +359 (0)887 908 758; 09330 215; 0887126422; 0877705885
E-mail prosveta.1928@abv.bg


За повече информация :
Фолклорен фестивал ''Алботин'' в с.Градец


Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:

Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com


Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори







Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания