Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
''Номинирани'' събития
Храмов празник на Кладнишкият манастир ''Свети Николай Мирликийски Чудотворец'' |
ежегодно събитие |
с.Кладница,Община Перник,Област Перник
Вашата оценка
4
от 5 гласа
Основан XIII век, обновен XIX век, действащ, без монаси, храмов празник 6 декември, Софийска духовна околия. Над обителта се намират останките на древна крепост, която по времето на втората българска държава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин.
На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле. В близост до манастира се намират два извора, чиято вода се е считала за лековита още от древността. Тъй като Витоша е земетръсна зона, обаче, водата от единия извор се е изгубила.
Другият се намира вдясно от пътя свързващ село Кладница с манастира, веднага щом се излезе от селото. Местността, в която извира този извор, се нарича “Богов кладенец”. Според предания, изворът лекува очни заболявания и главоболие.
Крепостта се е намирала на върха “Градището”, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски самоков и Кръпец.
Във вътрешността на крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Никола”, която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната – “Св. Петка”, чийто развалини се виждат и до днес.
При завземането на крепостта от турците са изклани всички нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени.
Въпреки това, местни хора поправили двете църкви и продължили да идват в местността и да се молят. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс.
През 1830 г. възрастен човек от село Мърчаево, Спас Бурнов, сънувал, че трябва да обнови този манастир.
Изпратен от местните хора като част от делегация с изкане за отмяна на тежък данък до султана в Цариград, дядо Спас Бурнов успял да издейства съгласието на султана и ферман за възстановяването на манастира.
Обновлението започнало през 1841 г. и приключило 1845 г. Средства за възстановяването са събирани от местни хора, като самият дядо Спас продавал собствен добитък заради начинанието.
Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи игумен и заживял в манастира.
През пролетта на 1848г., обаче, дядо Спас е бил убит от турци, изпратени от местен паша, Осман, който бил заграбил в миналото манастирски земи и се опасявал, че ще му бъдат отнети с възраждането на манастира. Въпреки гибелта на дядо Спас, манастирът продължава да съществува до национализацията след завземането на властта от комунистите през 1944г.
Притворът е пристроен по-късно - през 1885 г., според надпис върху стенописите му.
Върху оригиналната храмова икона намираща се над входа на храма има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попов. По същото време там се строи местната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е разрушената от атеистичната влест.
Над иконостаса й работи Самоковският зограф Никола Образописов. Не е изключено и иконите от иконостаса на Кладнишкия манастир да са негово дело.
Стенописите са характерни със своя примитивизъм и илюстративност. За жалост, голяма част от тях са повредени.
Тези, които са на тавана, са частично отмити от дъждовете, а цялата стена е оронена на 1,50-1,80 м. над пода. Повечето от стенописите се съпътстват със списъци на дарителите платили за зографията. Иконостасът е резбован, дооформен с гипс и покрит с варак и зография. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си и радват богомолците с изящното си меко излъчване.
През 2000-2001г. Кладнишкото кметство се заема да възражда манастира. Постепенно манастирът възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът става отворен ежедневно.
За контакти :Телефони:048 792531; 099 424275
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.