27.10.2023 г. - 27.10.2023 г.

Това е единственият действащ скален манастир в съвременната територия на България. Той е функционирал през вековете наред с близките и прочути скални манастири край село Иваново, също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен.

Своето начало скалният манастир край село Бесарбово води от XIII в., когато множество скални манастири се изграждат в територията на Втората българска държава.

Разцветът на скалните обители в българските земи е бил през XIV век и е свързан с религиозните движения на епохата, стремежа към отшелничество и пречистване, както и с дарителството от страна на царския двор във Велико Търново.

През периода след падането на Втората българска държава под турска власт в края на XIV век подобни манастири продължават да съществуват скромно с по трима-четирима монаси.

Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира на това място датират от XV век в турски документи за Никополския санджак, където той е отбелязан като "манастир Бесараба" - имот с 14 домакинства от селото. Възможно е да става дума за домакинства на селяни, които са обработвали земите му.

Същевременно манастирът е отбелязан като "тимар на великия войвода", вероятно отстъпен му от турския султан. Има се предвид влашкият войвода Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър, баща на неговата първа съпруга Теодора.

Според други предания Иванко Бесараб се счита за дарител на манастира, станал причина за неговото основаване и дал името на селището Бесарбово в близост до обителта. В първите векове на своето съществуване манастирът е имал друго посвещение, което не ни е известно със сигурност.

Според едно от сведенията за житието на светеца, черквата първоначално е носела името "Св. Йоан", като обаче не е ясно дали става дума за скалната черква или за черквата в село Бесарбово.

Според житията преподобният Димитър Бесарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Бесарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край река Русенски Лом. Житието разказва, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир. Там той продължил своя отшелнически живот в скалите.

Димитър Бесарбовски живял до края на живота си на това място.

Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен.

В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно дълго време.

Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото поради разположението му в близост до коритото на реката, а мощите били открити 33 години след това по чудодеен начин на дъното на реката и поставени в черква в селото, изградена на мястото на бащината къща на светеца, а по-късно в скалния манастир.

Мощите на ''Св. Димитър Бесарбовски'' сега се намират в Патриаршеската черква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ. Те са пренесени там в 1774 г. по време на първата Руско-турска война. Счита се, че Букурещ е избран като град, близък до Русе и свързан с българското население. Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни по чудодеен начин.

Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, като светецът се възприема като неин небесен покровител.

Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят.

За контакти :
Контакти с манастира: 082 800765
Кметство : Телефон: 0887425567, 082 800 443, 082 800 445
E-mail: basarbovo@ruse-bg.eu