18.07.2023 г. - 19.07.2023 г.

Там, на 6-7 юли стар стил - 18-19 юли, водят първото си сражение с поробителите обединилите се чети на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Стара народна песен нарежда:

„Те през Караисен минаха,
шестима души оставиха
за спомен на България
и туй село голямо“.
Текстът на песента отговаря напълно на историческата истина – за шестима от всичките 128 мъже, тръгнали да освобождават родината си, пътят се оказва трагично кратък.

Между първите жертви в битката край Караисен пада едно деветнайсетгодишно момче – най-младият четник Александър Василев. Роденият в Плоещ син на изселили се там сливенци, когато за първи път вижда земята на дедите си, възкликва:

- „Това ли е България? Колко хубаво било моето отечество!”. Освен революционер, момъкът бил талантлив и многообещаващ поет.

В своя вестник „Знаме” геният на българската свобода Христо Ботев пише през 1875 г.:
„Тия, които дадоха четите на 1868 година, само те не измениха на своите убеждения и тяхното знаме не избеля от дъждове и от ветрове…”

В първа глава на "Немили-недраги", описвайки интериора на кръчмата на Странджата, Иван Вазов казва, че на стената е висяла картина от битката на четата на двамата поборници с турците в караисенските лозя.

Устната традиция сред местните твърди, че човек от селото е погребал в къщата си обезглавените трупове на загинали четници.

През 1943 година, благодарение на родолюбивите усилия на енорийския свещеник Игнат Недевски, в центъра на с. Караисен е издигнат паметник- костница. Той е дело на големия български скулптор проф. Иван Лазаров.

Училището в селото пък носи имената на двамата войводи. А караисенци традиционно отбелязват всяка година героичната дата от българския календар.