07.01.2023 г. - 07.01.2023 г.

Фолклористи обясняват, че "джамалът" е зимна обредна игра на ергени с чучело "Татунчо" за здраве и плодородие. Изпълнява се непосредствено след Мръсни дни , които са от 25 декември до 6 януари.

Митичното същество Татунчо, което няма аналог в реалния животински свят, разнесе славата на райското кътче, сгушено между живописни отвесни скали и меандрите на река Русенски Лом.

В това неземно красиво място хората от векове живеят в хармония с природата и умеят да пазят традициите си. Никой не знае къде във времето назад са корените на зимния маскараден обред „Джамал” и кой е авторът на сценария на мъжката игра.

Възрастните жители на Кошов разказват една легенда: - Преди много, много векове митичното същество Джамал (б.а. – думата в превод означава печка) дошло от Влашко в земите край Дунава. То било толкова странно на вид, че хората се скупчили около него и започнали да го питат откъде се е взело.

- Нося ви щастие, берекет, добрина. - отвърнало странното създание.
- Не ти вярваме! - викнали в един глас хората. В този момент едно дете от насъбралата се на мегдана тълпа припаднало. Уплашените селяни викнали веднага доктора, но той с нищо не могъл да помогне, за да свести малчугана.

Тогава Джамала се приближил и с дъха си докоснал момчето, което на мига се съвзело и скочило на крака.

Тогава всички повярвали в добрината на Джамала и всяка година му давали дарове, за да им носи топлина, здраве и берекет.

„Тази легенда е в основата на ритуалната игра, в която главно действащо лице е наподобяващо животно чучело, наречено от хората Татунчо. Преди години тя е била пресъздавана само от ергени, водени от женен мъж, в периода след Мръсните дни.''

Ритуалът се изпълнявал, за да се създаде ред след хаоса, настъпил с края на старата година и с изминалите Мръсни дни.

Тук, в сградата, си почива Татунчо, когато не изпълнява ритуалния танц, и се пазят всички костюми на участниците в играта. Стоянова е събрала и богат снимков архив, свързан с историята на маскарадния обред.

Преди около 40 години Неделчо Маринов, който бил дърводелец по професия, започнал да майстори в работилницата си нов Татунчо.

С двамата си приятели от ергенските години постепенно подредили пъзела на спомените и успели да възкресят ритуала.

В маскарадната дружина участват около 25 мъже, като двама от тях изпълняват ролята на Татунчо. Върху раменете им се слага дървена стълба, а върху нея се намята чул, украсен с шарени черги, пуканки, изсушени чушки, клонки, царевица.

Отпред се слага дървената муцуна, изработена от Неделчо Маринов. Митичното същество си има водач. В маскарадната дружина има още доктор, кмет, стопанин, стопанка, музикант и дете. Всички мъже играчи са с кратуни на лицата и са въоръжени с по две дървени саби, за да гонят злото.

„Когато Татунчо влиза в селото с водача си, отива най-напред при кмета да се представи и да го пита разрешава ли му да играе. „Имаш ли пашапорт”, го гледа недоверчиво кметът. „Идваме от Влашка земя”, казва водачът и подава документа.

Кметът дава разрешение и всички започват да играят около митичното същество. В един момент детето пада и идва докторът.

След като се суети известно време, казва, че не може да му помогне. Тогава Татунчо дъхва на детето, то се съвзема и играта продължава. Накрая всички се убеждават в добрината на Татунчо и го канят да дойде при тях и през следващата година”.

С времето ергенският зимен обред е променен и в маскарадната дружина участват предимно женени мъже и повече деца. Според съвременни изследователи и фолклористи промяната на ритуала не е недостатък, а признак на устойчивост на традицията, което е едно от изискванията за включване в списъка на живи човешки съкровища съгласно конвенцията на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство.

През годините фолклорната група на Кошов е награждавана нееднократно на национални събори на народно творчество.

За контакти : 08159/22-20 Факс: 08159/22-20
Читалище ''Просвета'': Телефон: +359 (0)877 291317