18.01.2023 г. - 18.01.2023 г.

На 14 февруари марковци празнуват Трифон Зарезан. В деня след Тодоровден, една седмица след "Сирни заговезни", в селото се празнува кукерски (станчинарски) празник.
• На 3 март марковци, заедно с браниполчани, отиват на поклонение на паметника на 18-ти Вологодски полк, водил сражения с отстъпващите турски сили южно от Пловдив.
• На 6 май, (Гергьовден), се провежда събор в местността "Манчевото".
• Всяка година на празника „Свети Дух“ се провежда общоселски събор в центъра на Селото.

Над селото се намират уникални каптажи още от римско време, от които се е водоснобдявал древният Тримонциум.

Според преданието, когато през XIV в. турците нападнали Пловдив, един от пълководците, сполучил да намери част от водоснабдителната система, по която града се водоснабдявал с вода от Марково. С разрушаването и прекъсването на водоснабдяването се ускорило превземането на крепостта. За награда Султанът подарил Марково заедно с цялата му околност на пълководеца си за негово и на наследниците му владение. Последен владетел от тоя род бил известния пловдивски първенец турчин хаджи Измаил бей (Исмаил бей). Части от акведукта могат да се видят и днес. Това са руините, намиращи се на транспортния "Коматевски възел" в град Пловдив.

Най-вероятно селото възниква от постоянно заселили се ратаи и работници, работещи на двата големи турски чифлика, които закупили земята от бейовете. Християнското население се увеличава от жителите на вече несъществуващото село Захридево, което се намирало на пет километра североизточно от Марково, напуснали го по време на чумната епидемия през 18 век.

След 1915 г. при преселването на арменци в България, много от тях си изграждат вили в селото, като преди 1944 г. броят им достига над сто. След 9 септември 1944 г. строежите на вили продължават, като в селото се оформят две вилни зони - едната по-голяма, югоизточно, а другата по-малка - западно от него.

Населението е източноправославно. Църквата в селото се нарича „Света Троица“ и е построена през 1865 г. В землището на селото има няколко параклиса: „Св. Георги“, „Св. Атанас“, „Св. Тодор“, „Св. Неделя" и "Св. Никола". В центъра на селото се намира новопостроеният параклис "Вси български светии".

В селото има основно училище "Св.Св. Кирил и Методий", чиято сграда е построена 1921 г. Първото училище в селото датира от 1870 г. Читалище "Алеко Константинов" е основано през 1901 г.

Над селото се намира връх Калоян. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта- и парапланеризъм.

За контакти :
Телефон: 0882 998 615