Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Най-посещавани събития
Роженският събор на народното творчество 2019 |
ежегодно събитие |
м.Роженски ливади,община Чепеларе,област Смолян
Вашата оценка
3.3
от 20 гласа
Съборът ще се състои през 2019 г. Българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Роженският събор има над стогодишна традиция.
"Най-вероятно ще го правим през три години. Пробвахме и всяка година, но се оказа че не е удачно, затова сме решили да е през три години, като най-вероятно ще се организира през 2019 г.", коментира кметът на Смолян.
Събитието, с участието на многолюдна публика и изпълнители, представя народната музика, обичаи, обредност, словесен фолклор, танци, облекла и носии – цялостната традиционна народна култура.
В съвременния свят това богатство носи радост, гордост, национално самосъзнание и насърчава издирването, съхраняването, популяризирането и разпространението на етнокултурата. Заедно с това наследство, Съборът включва мащабно изложение на традиционния български поминък, животновъдството, представен в съвремието ни.
Първият събор е организиран през 1898 г.
Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът.
Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен.
Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар.
След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи.
На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.
Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г.
Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция.
Роженският събор дава възможност за изява на множество знайни и незнайни родопски изпълнители.
Именно от Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт.
В годините Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен.
От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.
Съборът се открива се с химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе” под съпровода на „Стоте родопски гайди”.
Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „Звезден Рожен” - вечерта на първия ден.
Телефони за справки и заявки за участие:
адрес: Смолян 4700, бул. “България” 12, Община Смолян, Дирекция “Обществени дейности и заетост”, За „Рожен” ; 0301/67 637, 67 628.
За повече информация :
НФС ''Рожен'' във Facebook
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.