01.06.2023 г. - 01.06.2023 г.

Легенди и материални доказателства говорят, че в XIV век защитник на местното население от постоянно враждуващите български и византийски феодали, е възпятият от народа Момчил юнак. Неговото име е свързано с първата съпротива на българите-родопчани срещу нашествието на османските турци. През 1370 - 1371 година родопчани водят битки, за да възпрат завоевателните набези на османлиите. Голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано. Друга част намира закрила в непристъпните пазви на Родопите, за да стане пазител на българския род и език.

Стаи, предназначени за пътници и обширни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османското робство Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.

За повече информация :
Община Ардино