 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Ловеч
 |
Чествания в памет гибелта на Бенковски в с.Рибарица |
ежегодно събитие |
с.Рибарица,община Тетевен,област Ловеч
Вашата оценка
4.8
от 9 гласа
|
25.05.2023 г. - 25.05.2023 г. |
Всяка година на 25 май в местността “Костина” се провежда тържество в памет на Бенковски. Честването вкючва зрелищна възстановка на трагичното събитие. Всяка година, актьори пресъздават сцената на убийството на Бенковски и залавянето на другарите му.
Tурците умиват гл...
Всяка година на 2...
Входа на ''Кървав...
Надписа на 'Кърв...
Чествания в памет...
Скромен паметник,...
Легенда на пътя н...
Георги Бенковски ...
Днес тука има скромен паметник и всяка година на 25 май признателните българи се прекланят пред подвига и саможертвата на мъчениците за Свободата Българска.
Особено интересно е скачането на Захари Стоянов в ледените води на реката. Той единствен успява да се измъкне от засадата. По чудо остава невредим и се насочва към Троян.
Няколко денонощия, мокър, гладен и изтощен до смърт се лута из горите край селото. Помага му само овчаря Иванчо, за което по-късно губи живота си.
Това е най-голямата конна бойна сила по време на Априлското въстание.
Създадена по идея на Войводата Георги Бенковски, четата лети от село на село, за да повдига въстанието и духа на населението. Обикаля най-напред близките до Панагюрище селища (малката обиколка, 20-21 априлий стар стил) и нараства на повече от 200 юнаци.
После са подбрани най-смелите, с най-добрите коне и въоръжение и тръгват на по-далечни мисии.
На 23 април, Гергьовден, четата влиза в село Петрич, където води първото си и единствено победно сражение със златишки башибозук. Вдига въстанието и в околните селища Каменица и Смолско.
Важно е присъствието на четата на укрепения въстанически лагер на връх Еледжик.
На юг достигат до гара Белово (голямата обиколка). Там към четата се присъединяват шестима далматинци и един немец от работниците, строящи железницата.
С тях тръгва и българката Мария Ангелова-Сутич, съпруга на Иван Сутич - тя е единствената жена в четата.
На връщане минават пак през Еледжик, където се известяват, че Панагюрище е нападнато и тръгват бързо натам. Осъмват на 2 май сутринта над града на връх Лисец и виждат страшната картина на погрома и пожарите.
Пред трагичния финал на стореното от него в Тракия, Бенковски изрича тук пророческите си думи:
Балканът забучава, силен дъжд и мъгла скриват всичко. Овчарят, дядо Вълю не идва в определеното време и четниците са разтревожени, сменят позициите си. Към 17 часа предателят идва с весела песен на уста.
Радостно съобщава, че Русия и Сърбия отворили война на Турция и от запад са нахлули чети. Буйните души пламват отново! Весели и обнадеждени тръгват след Вълю на изток.
Към 18 ч. достигат река Костина, стъпват на подозрително новия и без следа от човешки крак мост.
Първи върви Вълю, след него е Бенковски, отец Кирил, Стефо и накрая е Захари. Щом Войводата стъпва на отсрещния бряг, Вълю се хвърля на земята и запълзява. Изгърмяват двадесетина пушки. Георги Бенковски пада прострелян с револвер в ръка. Отец Кирил е ранен и заловен, Стефо избягва, за да го заловят отново след два дни, Захари пада в буйните води, излиза няколкостотин метра по-надолу, заловен е и той след седем дни.
Главата на Бенковски е отрязана и носена до София, за да се сплашат българите. Тялото му по всяка вероятност е погребано на лобното място.
За контакти : НЧ"Развитие-1931"; Email: natura_rib@abv.bg; 06902 2479; 0886823770; +359884330267
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
