Област Монтана

Събор на с.Василовци
ежегодно събитие

с.Василовци, община Брусарци, Област Монтана

Вашата оценка
Юни 2018

 
Всяка година се провежда събор на мегдана пред читалището във втората събота и неделя от месец юни. Писмените паметници сочат, че корените на селото датират от 18 век, когато хора са населявали отсрещния (десния) бряг на река Лом. След наводнение или чумна епидемия, селяните са започнали заселване на левия бряг.
Фолклорни фестивали и събори
Местните хора обаче разказват легенда, според която мъж на име Васил отглеждал голямо стадо овце на точно това място, оттам и името на селото.

Преданието разказва, че това село е станало от 4 села: Породин, Степано дол, Василовци и Ченгене сарай. Тия села били всички на десния бряг на р. Лом от гдето и днеска се познават селищата. После били разселени няколко пъти: В Чипровското въстание, Пазвантоглу и неговите битки с царската войска, в дъртата чума (1812 г.) и все пак са се прибирали на старите селища.

Най-после някой си Вейсел бей, койюто бил получил за награда земля около тия селища, насила събрал колкото били се върнали селяни и ги заселил на днешното място на Василовци и нарекъл селото Вейсел кьой, което българите нарекли Вейселово, от което произлезнало Василовци, според името на ближното разселено селце Василовци.

По тоя начин до най-ново време, дори до преди Освобождението Василовци имаше две имена: Вейсел кьой - за турците и правителството, и Василовци - за българите.

Селото Василовци било на десния бряг на р. Лом, но се преселило на левия - на днешното място поради църквата, която едно козарче открило в гъсталака. Църквата била зарината в землята. Тя била разровена, разчистена и почнали да се черкуват в нея. Поради тая църква и селото се преселило тук; по-късно църквицата понеже вече била пропукната и застрашавала да се събори, била развалена и на нейното място съградили нова в 1842 г.

В землището на Василовци се намира местността известна под названието "Липен", гдето се намирало някога село със същото име и с прочути лозя. Селото изчезнало, но лозята останали. Тия лозя са били във владение във всички околни села: Василовци, Крива бара, Медковец, Орсоя, Кърки жаба. Самата местност била в землището на Медковец.

Това писал Младен Маринов у село Василовци на лето 1868 у копане кукурус.
Навръх Гергьовден на лето 1861 сичките человеци од нашето село се свикаме до школото на даскала Филипа при герана, що стоеше на двайсет-триесе раскрача от църквата, дека е на изгрева на слънцето до междата на гробището. Там се сдодумаме синца що ни рече поп Мито Еванов и Ганчо Кривобарски да одиме у Русия. Тамо да се сдобиеме с долуме, що ни дава наш брат Еван у Русия. Сдодумаме се и отидоме с гимиа, но кога стапиме на земята у Русия, не се сбъдна що ни рече поп Мито Еванов и що ни рече Ганчо Кривобарски. Долуме не земаме, а щом зима клекна, мор ни залови и синца одма рекоа да си одиме у село у Поломието.

Кога си дойдоме, сите наши къщи се заседнале пришелци и татаре и керкезе. У школото на даскала Филип се заседнал Абедин арнаутина. Даскал Филип се прости у Тулча и там си го заминаме. На него дойде даскал Стефана, он остана без школо, оти лют керкезин го засвои. Навръх Великден у ден втори на лето 1864 от литоргиа се сдодумаме що ни рече даскал Стефан ново школо да сградиме у празното место у гробището, дека зейят вратата църковни за първо венчило до сами бреста.

Речено и сторено, от сами ден първи след Педесетница одма майстор Петко Павлов и Кръсто Ненов се обещаха църковна килия да сградат за школо да бъде и кръщаване да се служи на челията наша. Всичките человеци се обещаа по пет шиници кукурус да донесат, та работа от сам ден Петровден, та после до Кръстовден и на сами ден Димитровден школото се освети с водосвет от поп Мито и даскал Стефан и челията мъшка одма почна да се учи на четмо и писмо.


През 20-те години на 20 век някои василовчани са свързани с подкрепа на комунистическите функционери: укриват нелегални дейци, отделни селяни впоследствие се включват в партизански отряди по време на Втората световна война.

Училище „П. Р. Славейков“. Първото училище във Василовци е открито през 1826. Днес негов наследник е училището „П.Р. Славейков“. В селото има читалище, а църквата носи името на св. Георги. Над селото, от към северната му част минава стар римски път от настлани камъни, който се използва и до днес.

За контакти:
Кметство Василовци - 09785/22-11

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания