06.12.2023 г. - 06.12.2023 г.

На този ден обезателно трябва да има приготвена риба: „Рибник” - риба обвита в тесто или риба с ориз. В семействата и до днес има запазена традиция на определен църковен празник да се приготвят храни и напитки и да се канят близки и познати на обед.

Това е така наречената служба или светого. Денят се определял така: запалват три свещи закрепват ги на краката на трикрако столче обърнато наопаки и канят едно от невръстните деца да посегне към една от предварително наречените свещи и която хване на този ден ще бъде службата.

Жителите на Брегаре са преселници предимно от врачанските села Кунино, Курново и Върбешница. Селото е заселено след Освобождението от турско робство. Няма сведения или паметници, от които да се съди дали на това място някога е имало селище, освен останки от римски стратегически път за Арчар и Видин.

След Кримската война, известна ни от нашите прадеди още като "Севастополската битка" или "Сивастопол мухарабеси", от Крим избягали или доброволно се заселили черкези и татари, на които турското правителство дало прием и ги заселило в най-плодородните земи в Дунавската равнина.

Така през 1868 г. местността „Совата” в Брегаре била заселена от около 400 татарски и толкова черкезки семейства. Те живеели в землянки или кирпичени къщи. Татарите се настанили от "Прокара" до "Боруня", а черкезите на запад от тях.

През освободителната Руско - турска война през 1877 г. татарите и черкезите избягали заедно с турците и в селото останали само развалини от къщи и окопи. На това място поникнал бъз и бодил, и „станало страшно за минаване”.

След Освобождението жиелите на съседните села Ставерци, Оряховица и Крушовене решили да си поделят това богато землище. Но Брегаре е заселено от пришълци от Балкана. Към 1865 г., почти едновременно със заминаването на черкезите и татарите, около 10 семейства от с. Кунино потърсили препитание в "Полето". Спрели се чак на р. Дунав в с. Горни Вадин - Оряховско, заселено предимно от власи.

Дядо Петър Беневски, който бил дълги години на гурбет в Румъния и знаел румънски език, настанил преселниците. Те получили земя и дворни места. Но най - голямото неудобство било нетолкова в това, че не разбирали езика на власите, а че младежите не могли да си намерят съпруги и се налагало бащата, майката и младежа - кандидат да ходят до Кунино, там да изберат невеста и след това да се върнат с нея.

За омилостивяване на природните сили, за запазване на лозята и работната земя те са определили оброци: на лозята в местността Орльов връх - ''Света Троица'', в целините над селото ''Свети Илия''.

За контакти :Кметство: Тел. 0879125025, 0879125026, 0879125027
bregare_kmet@mbox.digsys.bg