Май 2023

Селото се намира на 13,5 километра от центъра на Пловдив. През него минава река Чая, вливаща се в Марица. Известно е със своите могили. С града го свързва както междуградски транспорт, така и градски - автобус номер 22, както и железопътни линии.

Основно училище „Христо Ботев“ (едно от най-престижните образователни институции в община Садово).Читалище с група по народни и спортни танци и функционираща библиотека. Голям стадион, който разполага с два терена. Един за мачове и един тренировъчен. Целодневна детска градина „Свобода“.

Църквата „Свети Никола“. Тя е еднокорабна, покрита с каменни плочи. През 1833 г. пловдивския митрополит Никифор известил селяните, че е дадено разрешение от Високата порта за строеж. Строителството на църквата е започнало още същата година. Тя била изградена върху старо християнско гробище в югозападните покрайнини на селото и имала доста скромни размери: ширина - 10 м, дължина - 22 м, и височина над земята до три м. За да не дразни мюсюлманите, била вкопана един метър в земята.

Тя нямала нито камбанария, нито метална камбана - имала четири дървени клепала с различни размери, закачени на греди в двора. През пролетта на 1834 г. била изографисана от гръцки зографи, които нарисували на стените и на тавана ѝ не само библейски сцени, но и образите на нейните ктитори. По-късно тези образи са били заличени. Запазен е единствено образът на ктитора Златан Вълчев Благоев - в преддверието, в ляво от входната врата.

От църквата произхожда един диптих „Богородица, Христос и светци“ от 19 век, дело на зографи от Тревненската школа, който се съхранява в иконохранилицето при Пловдивската митрополия. Църквата е осветена през 1834 г.