01.11.2023 г. - 01.11.2023 г.

Брестовица се разполага на 5 km от магистралния път Русе-София, на 17 km от град Бяла и на 10 km от град Борово. Брестовица е малко живописно село, сгушено между вековни широколистни гори, запазило и до днес духа и традициите на отминали времена.

Природа, обагрена сякаш от палитрата на художник,златни жита грейнали в знойния пек. Тучни поляни и вековни гори, извисили здрави снаги, пазещи някъде дълбоко в себе си историята на селото, преживяло своя възход през годините. Плодородни земи ширнали се докъдето ти стигне погледа...Едно райско кътче, сякаш откъснато от света-това е Брестовица.

Наличието на 21 тракийски могили от 5-3 век пр. н. е. доказват, че още тогава в този район е съществувало селище. Намерените старинни оръжия, монети и предмети на труда, говорят, че то е съществувало през римското и византийското владичество. След падане на България под турско робство за пръв път с. Брестовица се споменава в турски документи от 15 век. Съществуват няколко легенди свързани със селото. Една от тях е за поп Мартин, който след като отвличат жена му и дъщеря му, сваля попското расо и заедно с четата си тръгва да мъсти са поруганата им чест.

През 1637 г. селото е опожарено и населението поголовно избито. Едва през 19 век то започва своето възраждане. Християнското население слиза от планината, заселва се в равнината и започва да я обработва. Още през 1870 г. в селото е открито първото килийно училище. Лично Захари Стоянов идва в Брестовица за да основе революционен комитет. След много мъки жителите успяват да построят своя църква.

Няколко години по-късно, разположението на селото, удобствата, които предлага, гостоприемството на брестовичани, стават причина то да бъде избрано за разполагане на щаба на Русчушкия отряд по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. Местното население и сега ревниво пази спомена за пребиваването на освободителите в селото.

През зимата на 1877 г. лично руският император Александър Втори идва в с. Брестовица за да поздрави и награди своите военачалници след забележителна победа над турската армия.

В олтара на църквата са положени останките на убития по време на Руско-турската освободителна война сестреник на Руския император Сергей Максимилянович-княз Романов херцог Лейхтембергски.

В знак на благодарност за радушният прием оказан на Престолонаследника, неговият щаб, и руските части в селото, след приключване на военните действия, за църквата били изпратени множество дарове. Най-впечатляващи са камбаните. Те са отляти по специална технология и са богато украсени с надписи и митологични сцени. На църквата са дарени още много икони, иконостаси, църковни одежди и др. Местното население полага много грижи за своята църква. През 1973 г. тя е обявена за Паметник на изкуството и културата.

След Освобождението в църковният двор било построено училище, но по невнимание на учителя то изгоряло през 1885 г. Дълго време децата от селото учели в частни къщи и зимници. Едва през 1914г. било построено ново училище с две класни стаи. Днес в него учат учениците от местния дом за сираци.

Културната дейност в селото е съсредоточена в читалище „Мъдрост“, което разполага със сравнително нова и просторна сграда и богат библиотечен фонд. Въпреки малобройното си население в селото се спазват традиции да се празнуват светли християнски празници.

В периода 1960-1989 г. се извършва значително строителство. През петдесетте години селото е водоснабдено и електрифицирано.През 1977 г. е открит паметен знак на признателност към руския академик д-р Пирогов, а през 1998 г. е издигнат паметник на убитите брестовичани във войните за свободата на България. В близост до селото има многовековна широколистна гора , в която се е сгушила приветлива туристическа хижа.

За контакти :
тел: 03142/22-33; 0882 998 612