Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Област Сливен
Трифон Зарезан в с.Оризари |
ежегодно събитие |
с.Оризари,община Твърдица,област Сливен
Вашата оценка
Празник на лозаря и винаря. Празник „Винария ” с.Оризари.
Оризари се намира на първокласният подбалкански път София - Бургас, разположено в подножието на Стара планина и Средна гора, в близост до язовир Жребчево, на 18 км северно от Нова Загора и 6 км югоизточно от Твърдица.
През селото минават двете реки Блягорница и Оризарска.Някои историци твърдят, че с. Оризари е възникнало през средата на 16 век като турско селище, в местността Блягорница. През 1840 г. жителите се местят на сегашното му място, бягайки от развъдилите се там отровни змии.
Старото име на Оризари е „Чалтъкчий“ от турската дума „чалтък“, означаваща „клетка“, място за отглеждане на ориз. Съществуват две версии за произхода на името на селото. Едната се обяснява с придошлите от Анадола турци — оризопроизводители, а другата визира местността „Кабата“- западно от селото, където е имало оризище.
По това време в селото е живял Ариф ага- представител на турската власт. Отнасял се добре с населението и много пъти го е защитавал от турските башибозуци. Затова хората го уважавали и почитали.
Долната, наречена още Суха, махала се заселила около и след Освобождението 1877-78 год.- като дошли находчиви хора от околните села- Твърдица, Козарево, Конаре, балканските махали. Много от тях са се настанили в опразнените турски къщи.
Шестнадесет рода са живели в Оризари: Хърлевци, Аяни, Михалевци, Маневци, Пачелии, Драндари, Бобековци, Кичии, Желязковци, Орешкови, Райкови, Аладжии, Благовци, Атларци, Топали и Шошоли. След Освобождението селото било преименувано в Оризари..
През селото минават двете реки Блягорница и Оризарска.Някои историци твърдят, че с. Оризари е възникнало през средата на 16 век като турско селище, в местността Блягорница. През 1840 г. жителите се местят на сегашното му място, бягайки от развъдилите се там отровни змии.
Старото име на Оризари е „Чалтъкчий“ от турската дума „чалтък“, означаваща „клетка“, място за отглеждане на ориз. Съществуват две версии за произхода на името на селото. Едната се обяснява с придошлите от Анадола турци — оризопроизводители, а другата визира местността „Кабата“- западно от селото, където е имало оризище.
По това време в селото е живял Ариф ага- представител на турската власт. Отнасял се добре с населението и много пъти го е защитавал от турските башибозуци. Затова хората го уважавали и почитали.
Долната, наречена още Суха, махала се заселила около и след Освобождението 1877-78 год.- като дошли находчиви хора от околните села- Твърдица, Козарево, Конаре, балканските махали. Много от тях са се настанили в опразнените турски къщи.
Шестнадесет рода са живели в Оризари: Хърлевци, Аяни, Михалевци, Маневци, Пачелии, Драндари, Бобековци, Кичии, Желязковци, Орешкови, Райкови, Аладжии, Благовци, Атларци, Топали и Шошоли. След Освобождението селото било преименувано в Оризари..
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.