Август 2023

Традицията е започнала през 80-те години като събор на чешмарите под егидата на ООН, тъй като в района има построени над 180 крайпътни чешми като дарение от местните жители.

Доспат е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите. В непосредствена близост до града се намира язовир Доспат. Градът се намира в историко-географската област Чеч.

На местния диалект името на града е „Доспать“, което според местните идва от двете, думи дос (на) и „пъть“ (път). Доспат се намира там, където минавал древен път за Пловдив и Смолян. Според друга версия името на града идва от титлата на средновековния български деспот Алексий Слав, чиито владения са обхващали Западните Родопи. Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“. .

В околностите на града са намирани останки от 4-5 век пр.н.е.. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните. В османски списък на селищата и броя на немюсюлманското население в тях от Пловдивско и Пазарджишко от 28 февруари 1651 година се посочва, че в Доспат (Досподлу) живеят три немюсюлмански семейства, облагани с данъка джизие. Според Стефан Захариев към 1850 година в Доспат (Деспотово) има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци. През 1895 година Доспат е опожарен, а жителите му са преследвани и избивани от български хайдути и паравоенни формирования. По време на Балканската война войниците от 9-ти Пловдивски пехотен полк са изклали 40 ратая, които служели на местен чифликчия. Ратаите били погребани в масов гроб в местността „Ратайско гробе“.

В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век - 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Доспат (Dospat).

Има данни, според които в миналото в Доспат са живели турци, работещи в административния апарат или войници във военен гарнизон в или край селото.

След покръстването от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Доспат е организирана чета, която да противодейства на различните хайдушки дружини.

Така Доспат дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република. Доспатската чета действа заедно с четите от селата Ваклиново, Любча, Вълкосел и Кочан. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар. Освен това свещеникът и секретар-бирникът в селото са били убити.

Преобладаващото вероизповедание в града е ислямът. В Доспат има две джамии.

Традиционните доспатски гозби са: боб; „топчета“ (зелеви сарми, направени от специален сорт зеле „лана“, който на цвят прилича на лозов лист, но е много по-вкусен и сочен от него; сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, млин, клин (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.