01.11.2023 г. - 01.11.2023 г.

През селото преминават всяка година (на 1 юни) участниците в похода „По стъпките четата на Таньо Войвода“, съпътстван със селско тържество.

Селото е разположено в хълмиста местност на 25 km северно от град Попово и на около 50 km южно от град Русе, на 100 – 200 m надморска височина. От старо предание се знае, че в далечното минало селото било едно от най-големите в околността, и че е било владение на някой си Йомяр бей, Омар бей или Омур бей. Този бей бил събирач на данъци и от другите околни села. Тогава селото се намирало в друга местност – Кокарджа алтъ, но заради честите му наводнения жителите му постепенно го изместили по близките малки хълмове.

Името на селото като Умур бей се среща за пръв път в османо-турски данъчни регистри от 1524 и от 1541 г. Жителите му са го наричали Омур бей, име с което то е известно до 1934 г., когато е преименувано на Захари Стояново, на името на известния български революционер и общественик. В османски данъчен регистър от 1573 г. селото е записано като Омур.

До самото Освобождение в селото живеел само един българин – ковач, а малко по-късно от село Кръшно дошъл и още един българин – шивач. Няколко години в селото били настанени и живеели черкези. През 1877 г., преди войната, в селото имало 182 турски къщи с 1032 жители.

По време на руско-турската война местните жители унищожили един руска разузнаваческа група конници и след това избягали към Делиормана. До преди немного години окопи от тази война се забелязвали в местностите Галица и Саръ тарла. След войната започнало изселването на турците от селото към Турция, като първата група тръгнала през 1885 г. Следващите изселнически вълни били през 1900, 1930 и 1935 г.

Първите българи – заселници дошли в селото през 1882 г. били от селата на Еленско, от село Присово, Търновско и от село Осенец, Разградско. По-късно нови заселници дошли от Дряново, от капанските села на Разградско и от съседното село Садина. По-голямата част от новите заселници били капанци, а останалите – балканджии. Новите заселници отворили свое училище през 1896 г., което поради недостатъчно ученици заваря врати през 2000 г. Днес децата на Захари Стояново учат в съседното село Садина. През 1924 г. жителите на селото успели да си построят и църковен храм. Сградата на Читалището (с театрален салон, библиотека и читалня с над 6000 книги) е построена с доброволен труд и самооблагане на жителите на селото през 1959-1963 г., а официално е открита на 1 ноември 1964 г. През 2004 г. е открита паметната плоча на загиналите воини от селото във войните, намираща се пред кметството.

* В землището на селото има множество останки от раличните исторически епохи: праисторическа селищна могила, антични и късноантични селища и некрополи, надгробни могили и др.
* В долината на река Малки Лом в миналото са били открити останки от стар каменен път, водещ до устието на Доброселското дере (Коджа ендек) и в селището Черкез куюсу - по левия бряг на реката южно от селото. Пътят е бил застлан с камъни и имал широчина около 3,5 m.
* Късноантична и средновековна крепост Орлес кале - руините ѝ се намират на 2,5 km южно от селото, в западния край на гребена Орлес, на левия бряг на река Малки Лом;
* Църковен православен храм “Св. Иван Рилски” от 1928 г.;
* Войнишки паметник на загиналите жители на селото от 2004 г.

За контакти :
Кметство : тел. 06036 / 2300;
моб. 0878 675881