Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Област Враца
Събор на ''22 юни'' в с.Кунино |
ежегодно събитие |
с.Кунино,Община Роман,Област Враца
Вашата оценка
Ежегоден събор на 22 юни .
Крепост от Втората българска държава в местността Градище, надстроена върху укрепления от по-ранна епоха. Лицата на стените, дебели до 2 м. са строени с варовиков ломен камък, споен с бял хоросан, а вътрешността е попълвана от дребни варовикови късове, пясък и хоросан. Заемала е площ от 14 дка, във вътрешността има добре запазено водохранилище с размери 6х6 м. Запазени са основите на стените и частично една от кулите.
Изграждането на крепостта край Кунино е отразено в народните песни от Северозападна България, записани от етнографа Димитър Маринов в „Жива старина” през 1891 г. В една от тези песни майката на Димитраки го съветва:
„...Синко Димитре, Димитре,
не гради кула шарена
у това село Кунино,
че кунинци са хайдуци,
хайдуци, синко, душмане...”
В изграждането на кулата са включени много селяни от Кунино (вкл. жени и деца), които Димитраки Хаджитошев принуждава да работят ангария. Това не се понравя на кунинчани, които като войнушко село не били задължени да дават ангария. Те съставят делегация, която отива във Враца и осведомява властите за градежа на кулата. На 16 май 1827 г. в кунинския чифлик пристигат трима гавази, които арестуват Димитраки. На 27 юни той е посечен край Видин.
Изповядва се християнство. По време на османското владичество Кунино е било войнушко село и заселването на мюсюлмани в него е било забранено.
С активното съдействие на по-заможните кунински войнушки семейства в началото на XVII век е възстановена църквата “Св. Николай” върху основите на разрушена при османското нашествие стара църква. Църквата е оцеляла и функционира и до днес. Изградена е в типичния за времето стил – еднокорабна, ниска, имаща вид на жилищна постройка. Изографисана е в края на XVIII век от тревненския зограф Петко Танов Даскалов.
За контакти :
Телефон: 091202/223
Изграждането на крепостта край Кунино е отразено в народните песни от Северозападна България, записани от етнографа Димитър Маринов в „Жива старина” през 1891 г. В една от тези песни майката на Димитраки го съветва:
„...Синко Димитре, Димитре,
не гради кула шарена
у това село Кунино,
че кунинци са хайдуци,
хайдуци, синко, душмане...”
В изграждането на кулата са включени много селяни от Кунино (вкл. жени и деца), които Димитраки Хаджитошев принуждава да работят ангария. Това не се понравя на кунинчани, които като войнушко село не били задължени да дават ангария. Те съставят делегация, която отива във Враца и осведомява властите за градежа на кулата. На 16 май 1827 г. в кунинския чифлик пристигат трима гавази, които арестуват Димитраки. На 27 юни той е посечен край Видин.
Изповядва се християнство. По време на османското владичество Кунино е било войнушко село и заселването на мюсюлмани в него е било забранено.
С активното съдействие на по-заможните кунински войнушки семейства в началото на XVII век е възстановена църквата “Св. Николай” върху основите на разрушена при османското нашествие стара църква. Църквата е оцеляла и функционира и до днес. Изградена е в типичния за времето стил – еднокорабна, ниска, имаща вид на жилищна постройка. Изографисана е в края на XVIII век от тревненския зограф Петко Танов Даскалов.
За контакти :
Телефон: 091202/223
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.