Октомври 2023

Селото е създадено през 1574 г., когато Хайредин Паша, владетел на областта, дава земя на 4 семейства да се заселят и да създадат поколение. В негова чест селото носи неговото име.

При завладяването на България от османските турци са запалени /съгласно документи съхранявани в н. библиотека Кирил и Методий/ ...Ередин паланка, Лом паланка, Цибър варуш ....До края на деветнадесети век село Хайредин не е имало , съществувало е село Ередин, както и сега се нарича от по-възрастните хора и както е известно и в околностите му.

Има минерален извор. Водата, извираща от него, е със сярно съдържание и лекува много и различни болести,

Легенда за Цолкановата дупка
Оттатък мястото, на което днес се намира село Хайредин, по високия бряг на р. Огоста се вие пътека. Тя пълзи нагоре през гъстите шубраци на Крешката, спуска се по склона и се губи сред цъфналите хълмове. По тая, отъпкана от кози стъпки пътека, денем минавали само пъстирите, а нощем преди много години хайдутите на Цолкан.

Когато преди години турците затрили от земята село Ередин, Цолкан нямал и десет години. Убили майка му и баща му, посекли целия му род. Само Цолкан като по чудо се спасил в гората. Живял и отраснал сред зверовете, а сетне събрал дружина и тръгнал да мъсти. Свърталището им била една пещера, чийто отвор се затискал с тежка каменна плоча. Цялата пещера била осветена от факли, навсякъде било струпано оръжие, а в средата й блестял куп злато. Турчин не смеел да замръкне по тия места. Когато минавала пощата за Видин, Цолкановата дружина пръсвала турците и обирала оръжието и златото.

От нищо не трепвало сърцето на Цолкан, от нищо не се плашел юнакът. Но през един пролетен ден той видял Върба. Красивата девойка пасяла козите си и пеела из гората. А песните й все за Цолкан и вярната му дружина - как мъстят на турците и закрилят сиромасите. Обикнал Цолкан момата. Все по-често пращал хайдутите да ходят по пътищата сами, а той се криел зад дърветата и гледал Върба. Тежко и мъчно станало на дружината, като заповядал войводата да водят момичето в пещерата. Идвала тя, дълго седели двамата, а после я изпращял с престилка пълна с жълтици - да раздава на сиромасите.

Един ден Цолкановите юнаци се събрали и дълго се съветвали. И това дето решили по между си за първи път не казали на войводата. Дошла пак Върба, и когато хайдутина й напълнил престилката и викнал някого да дойде да я изпроводи, пещерата била празна. Отишъл до изхода- той бил затиснат с големи камъни. Мрачни и угрижени вървели юнаците на Цолкан. Спрели на брега на Огоста, после се пръснали на четири страни, без да си кажат сбогом. Никой не видял вече Цолкан, никой не чул за него. Само чудни приказки се разказват за чистата му обич към Върба. И днес още никой не знае къде е входа на Цолкановата пещера.

За повече информация :
Община Хайредин