 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Враца
 |
Храмов празник на Струпешки (Тържишки) манастир ''Св. Пророк Илия'' |
ежегодно събитие |
с.Струпец,Община Роман,Област Враца
Вашата оценка
4.4
от 5 гласа
|
20.07.2023 г. - 20.07.2023 г. |
Храмовият празник на Струпешкия манастир е на 20 юли, когато се почита ''Св. пророк Илия''. Той е действащ мъжки манастир и предлага настаняване. Оттук могат да се купят информационни материали, сувенири и икони.
Тържишкият /Струп...
Струпецки манасти...
Тържишкият /Струп...
Тържишкият /Струпешки/ манастир “Св. Пророк Илия” се намира в северната част на рида Гола глава в Западния Предбалкан.
Разположен е в живописна местност на десния бряг на река Искър, около 4,5 километра от село Струпец.
Според оскъдни сведения от по-далечата история, Тържишкия /Струпешки/ манастир е съществувал още от началото на XVI век. В околностите някога имало пазар /тържище/, откъдето манастирът носи името си – Тържишки.
Не е ясно кога точно е основан манастирът. По време на падането на България под османско владичество светата обител е опожарена, а най-старата й сграда, съхранена и до днес, е съборната църква.
Смята се, че храмът се датира от ХVІ в., но има и мнения, че може би е бил изграден през ХІV в. От ХVІ в. са стенописите „Влизането в Йерусалим”, „Успение Богородично” и др.
Възстановяването на манастира започва през 1824 г., когато богатият врачанец Димитраки хаджи Тошин наел майстори, които работели през нощта, за да направят покрив на църквата. Най-вероятно още по това време обновената обител е била предоставена на Черепишкия манастир за негов метох.
През 1851 г. със средства на местните хора започва изграждането на нова жилищна част. Триетажната сграда, дълга близо 55 м, била окончателно завършена през 1857 г.
В приземието й има стопански помещения, а на другите два етажа –18 монашески килии, гостни стаи и зимна църква. Шест години манастирът е строен без каквато и да е техника. Материалът е превозван с волски коли и всичко е работено на ръка. Покривът е от каменни плочи.
Осветен е на 15.IV.1857 година от Врачански епископ Доротей. Манастирът е давал подслон и закрила на Апостола на българската свобода Васил Левски, както и на Никола Обретенов.
Манастирът е горял 3 пъти, като през 1972 година са изгорели 2/3 от него. Унищожена е и стаята на Дякона, която не е възстановена. В манастира е живял и работил духовникът и книжовник Дамаскин Хилендарец, а по време на създаването на революционната организация, тук са пребивавали Васил Левски и Никола Обретенов /син на баба Тонка/.
Те са организирали революционен комитет в село Струпец, в който е взел участие и тогавашният игумен йеромонах Панталеймон.
По поръка на Левски, Никола Обретенов престоява в манастира около един месец, с което спомага да укрепнат революционните комитети в село Караш, Курново, Видраре и др.
Сред широкия двор на светата обител, засенчен от високи дървета, е притулена малка еднокорабна, едноабсидна, старинна каменна църква с размери 4.95х7.39м. с полуцилиндричен свод и малки отвори, притиснати от тежки каменни плочи. След разрушенията, църквата е открита през 1824 година от Димитраки Тошев.
От Гложенския манастир е извикан йеромонах Паисий, който става пръв игумен. Църквата е именувана „Св. Николай Чудотворец”. Архитектурния план дава основание да се предполага, че тя е строена през XVI-XVII век, когато вероятно е и изографисана.
Основите на черквата са кухи и от това се получава тайнствения акустичен ефект вътре в нея. Макар и значително повредени, старинните стенописи предизвикват интерес с реалиситичните си тенденции и богата архитектурна декорация. Построената през 1862г. красива каменна чешма е с четири чучура. Тя е украсена с 12 каменни релефа на змия, преследваща птица, гущер, ламя, бухал, сокол и дива котка. Още древните славяни са считали, че гущерите и змиите са охранявали изворите.
За контакти:
Струпешки манастир - Телефон:+359 9123 20 53 (+359 48) 887 022
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
