09.01.2023 г. - 09.01.2023 г.

На 9 януари от 10.30 часа започват тържествата пред Паметника на победата край с. Шейново по повод годишнината от последната голяма битка, състояла се на това място по време на Освободителната война.

Честването на историческите събития на 9 януари продължават от 11.30 часа в град Шипка. Слово ще бъде произнесено пред Храм „Рождество Христово“ при Шипченския манастир.

След което в криптата на храма ще бъде отслужена заупокойна молитва в памет на загиналите за освобождението на България.

Върху костниците в криптата ще бъдат положени цветя, а камбанен звън ще възвести Свободата, дошла с цената на свидни жертви.

Руското командуване не знаеше, че оттатъкъ Балкана, при изхода на Шипчанския проходъ, бѣ създаденъ отъ турцитѣ укрепенъ лагеръ — истинска крепость.
Насипитѣ на укрепленията бѣха до два метра високи, външнитѣ ровове — три метра широки и два дълбоки. Редутитѣ бѣха построени по за две роти гарнизонъ, съ по три орѫдия. Въ тѣхъ бѣха струпани купища бойни припаси.

Колоната на князъ Святополкъ Мирски още на 26-и декемврий се спустна въ долината. На 27-и сутриньта бѣ оставена 9-а опълченска дружина въ Селце за прикритие на тила, една часть бѣ насочена къмъ Казанлъкъ, а главнитѣ сили къмъ 9 ч. сутриньта настѫпиха къмъ Шейновската позиция. Турцитѣ веднага откриха огънь по тѣхъ. Въ шесчасовъ жестокъ бой руситѣ загубиха 1,500 души офицери и войници и бѣха принудени да отстѫпятъ на линията на могилитѣ, кѫдето въ 5 ч. сл. пладне започнаха да се укрепяватъ.

Между това, отъ дѣсната обходна колона не бѣха получени никакви сведения. Колоната на князъ Святополкъ Мирски можеше да бѫде разбита, преди да пристигнатъ войскитѣ на генералъ Скобелевъ. На 28-и декемврий турцитѣ още въ тъмни зори настѫпиха срещу тази колона. Обаче руситѣ отблъснаха атакитѣ имъ, сами минаха въ настѫпление и завладѣха с. Шипка. Тѣхнитѣ разезди донесоха на князъ Мирски радостната весть, че войскитѣ на генералъ Скобелевъ сѫ вече отсамъ Балкана.

И наистина, генералъ Скобелевъ вѣрваше , че Лѣвата колона ще удържи турския напоръ за единъ день, и на 27-и дочака да се събератъ отсамъ планината всички негови войски. На 28-и сутриньта при Химитли бѣха събрани повечето части съ 5-а и 6-а опълченски дружини; малко следъ това пристигнаха 3-а и 4-а дружини, а къмъ 11 часа 1-а и 2-а дружини. Бойниятъ редъ бѣше образуванъ, като въ първа линия, подъ началството на графъ Толстой, бѣха назначени 5-а и 6-а опълченски дружини, сборната Углицка дружина и 9-а и 11-а стрелкови дружини. Въ втора линия, подъ командата на генералъ Столѣтовъ, бѣха 3-а и 4-а опълченски дружини и Углицкия пехотенъ полкъ. Въ конницата на генералъ Дохтуровъ влизаше Конната опълченска сотня.

Въ укрепения лагеръ имаше 25 табора турска пехота съ доста артилерия. Турцитѣ обстреляха бойния редъ съ пушеченъ огънь отъ 1000 крачки. Българитѣ и руситѣ настѫпваха, безъ да стрелятъ.

Малко приведени напредъ, тѣ вървѣха мълчаливо. Опълченцитѣ вървѣха подъ градъ отъ куршуми и снаряди. Нито единъ звукъ, нито единъ викъ. Стиснали своитѣ „кринки”, тѣ бързаха къмъ тѣзи страшни окопи и редути, задъ които се криеха изтръпналитѣ турци. На около 500 крачки руситѣ спрѣха. Турскиятъ огънь се бѣше превърналъ въ истински адъ. Тѣ правѣха последно усилие, хвърлиха се въ атака и завзеха части отъ турската предна позиция. Но въ това време откъмъ горичката върху тѣхъ връхлетѣ крилата се досега тамъ турска конница.

Като хала тя се спустна върху 11-а стрелкова дружина. Последната, изгубила всички свои офицери, даде твърде много жертви, и бѣ принудена да отстѫпи, но въ помощь ѝ се явиха опълченцитѣ отъ 6-а дружина, и картината на боя на това мѣсто се бързо промѣни.

Въ това време на другия флангъ 9-а стрелкова дружина, подкрепена отъ 5-а опълченска дружина, бързо напредваше. Дветѣ дружини достигнаха турскитѣ окопи при редутитѣ № № 6 и 9. На около 200 крачки отъ тѣхъ руситѣ спрѣха. Тогава 5-а дружина, подъ командата на майоръ Поповъ, почна сама настѫплението. И тукъ картината бѣше сѫщата.

Редицитѣ на българитѣ се хвърлиха направо въ атака, увлѣкоха и стрелцитѣ и като вълна се втурнаха въ редутъ № 6. Страшнитѣ щикове на българитѣ довършиха славното дѣло.

Углицкиятъ полкъ настѫпи съ развѣто знаме. Тогава отъ редутъ № 2 се започна такъвъ огънь, че земята наоколо се превърна въ врещъ котелъ. Но можеше ли нѣщо да спре българитѣ. „Напредъ, напредъ!”, и щиковетѣ отново се насочиха къмъ турцитѣ. Редутъ № 2 падна. Следъ това цѣлата първа линия на Шейновския укрепенъ лагеръ бѣ превзета. Бързиятъ успѣхъ като че ли опияни опълченцитѣ отъ 5-а дружина, и тѣ дори не се спрѣха въ редута.

Размѣсени съ стрелцитѣ отъ 11-а стрелкова дружина, смѣло се насочиха къмъ новия и най-страшенъ редутъ № 3, който едвамъ се очертаваше въ облацитѣ отъ барутния димъ, цѣлъ разтърсванъ отъ изстрелитѣ на орѫдията, които бѣха въ него. Около този редутъ боятъ достигна своя предѣлъ на ожесточение. Грамади отъ човѣшки тѣла преграждаха пѫтя на атакуващитѣ, небето не се виждаше отъ облацитѣ барутенъ димъ. Предъ този редутъ борбата бѣше дълга и упорита. Турцитѣ, притиснати, се биеха отчаяно. Тогава командирътъ на Углицкия полкъ грабна полковото знаме и се хвърли напредъ.

Следъ него се завтекоха опълченцитѣ и рускитѣ войници. Страшниятъ имъ напоръ разкѫса веднага турската съпротива, и именно при този редутъ се реши сѫдбата на Шейновския бой.

Редутъ № 3 падна. Първи въ него влѣзоха поручицитѣ отъ 9-а стрелкова дружина — Коротковъ, отъ Углицкия полкъ — Власовъ и отъ 5-а опълченска дружина — Николаевъ, който въ редута бѣ раненъ въ крака.

5-а опълченска дружина продължаваше своето вихрено настѫпление съ най-напредналитѣ руски части. Отъ нея 1-а и 2-а роти участвуваха въ превземането на редутъ № 9, а после тѣ се присъединиха къмъ 3-а рота, заедно съ която обкрѫжиха редутъ № 8 и плениха въ него една цѣла турска рота. 4-а рота отъ сѫщата дружина настѫпи къмъ Шейново, преследвайки по петитѣ отстѫпващитѣ турци съ дружни залпове, а после опълченцитѣ се втурнаха въ селото, което следъ малко бѣ цѣлото заето отъ тѣхъ.

Ужасенитѣ и отпаднали духомъ турци вече никѫде недочакваха удара на ножъ, и се предаваха. Още следъ падането на редутъ № 3 една часть отъ турската пехота и цѣлата имъ конница направи опитъ да си пробие пѫть къмъ югъ, но, атакувана отъ конницата на генералъ Дохторовъ, бѣше разпръстната и пленена. Въ тази конна атака Опълченската сотня справедливо заслужи похвалата на опитнитѣ руски конници. Но и безъ преследването отъ конницата, победата бѣше пълна. При генералъ Скобелевъ се яви турски парламентьоръ, който предяви само едно искане: да се запазятъ багажитѣ и конетѣ на турскитѣ офицери.

Това искане на турското командуване бѣ прието съ презрение. Струпалиятъ се многоброенъ гарнизонъ на укрепения лагеръ се предаде, като Вейселъ паша врѫчи лично саблята си на генералъ Скобелевъ. Общото число на плененитѣ въ този бой бѣше: 1 паша, 4 полковника, 280 офицери, 15,000 войници, съ 27 орѫдия, 7 знамена и много бойни и хранителни припаси. Презъ нощьта, по заповѣдь на Вейселъ паша, се предаде и гарнизонътъ на Шипчанската позиция, която още заемаше последната въ планината, и който възлизаше на 22 табора пехота.

Страшната армия на Сюлейманъ паша не сѫществуваше вече. Но и нашитѣ опълченци дадоха много жертви: отъ деветтѣ офицери на 5-а опълченска дружина бѣха ранени 7, бѣха убити и ранени всичко 202 опълченци. Опълчението справедливо заслужи възторга и похвалитѣ на всички руси. На другия день следъ победата, когато въ Шейновския лагеръ се отслужи молебенъ, генералъ Скобелевъ се спрѣ предъ опълченцитѣ и каза:

„Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храбрости въ вчерашното дѣло. Вие се бихте не по-зле отъ вашитѣ другари по орѫжие — войницитѣ отъ руската армия, която сѫществува повече отъ 200 години”. . . .

Въ телеграмата си до Императора за Шейновската победа Главнокомандуващиятъ изрично споменава, че „две орѫдия сѫ взети отъ българскитѣ дружини, които се биха блѣскаво”. Следъ тази блестеща победа, генералъ Гурко унищожи и последнитѣ остатъци отъ армията на Сюлейманъ паша при Пловдивъ, и пѫтьтъ на руската армия къмъ Цариградъ бѣ откритъ.

На 10-и януарий Одринъ бѣше въ рѫцетѣ на генералъ Скобелевъ. Къмъ срѣдата пъкъ на януарий преднитѣ части на руската армия достигнаха Чаталджанската линия и заеха брѣговетѣ на Мраморно и Бѣло морета, а на 19-и януарий се сключи примирие, съ което се туряше край на военнитѣ действия.

При Стара Загора и при Шипка опълченцитѣ се отбраняваха геройски и умираха съ пѣсни.

При Шипка тѣ се обкичиха съ непостижима слава, но при Шейново, следъ небивалата умора отъ тридневния походъ въ планината и борба съ природата, тѣ показаха своето най-ценно качество — своя вихренъ устремъ напредъ. За пръвъ пѫть тѣ нападаха, и тѣхниятъ устремъ като че ли не знаеше прѣчки,

5-а опълченска дружина постигна и нѣщо повече — тя се изравни съ най-храбритѣ измежду храбритѣ руски части. Презъ цѣлия бой тя бѣше съ първитѣ. Нѣщо повече, много пѫти тя бѣше която даваше поддтикъ за това движение напредъ, когато и най-дързкитѣ се спираха.

Този именно устремъ смаза турцитѣ, и тѣ безславно издигнаха бѣли флагове при Шейново.

За контакти :
Кмет с. Шейново: 0431 98 310; Адрес: 6144, ул. „Ген. Скобелев” 30
Телефон пощенска станция: 043 272 210