![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
''Номинирани'' събития

![]() |
Национален поход ''По стъпките на четата на Таньо Стоянов – Войводата'' и събор в с.Априлово |
ежегодно събитие |
с.Априлово,Община Попово,Област Търговище
Вашата оценка
4.6
от 7 гласа
На 2 юни се провежда импровизиран събор и тържествен концерт с поднасяне на венци пред паметника на Таньо Войвода в местността Керчан баир. С това приключва националния поход „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ на същото място.

На север от селото се издига гористото възвишение Керчана (Керчан баир), част от Преславския Балкан. На 27 май 1876 год. там води последната си трета битка четата на Таньо Войвода.

Четата е преминала река Дунав при село Пожарево до град Тутракан на 16 май 1876 год., преследвана и обкръжена от турска потеря, състояща се от редовна войска, башибозук и черкези от близките села и черкезки махали.

На 27 май 1876 г. на Керчан баир при село Араплар (днес село Априлово), четата е разбита и Таньо войвода загива. Главата му е отрязана и разнасяна из околните села по пазарите за сплашване на местното българско население.
Войводата загива до воденицата (Махмудовата) на река Черни Лом в подножието на хълма привечер в ръкопашна схватка, убивайки шестима от нападателите си.
Маршрутът, следващ бойният път на четата, е 220 км и е изминат за четири дни. Следовниците на четниците са преминали през 28 населени места от различни общини в Североизточна България.
Походът е с национален статут и се осъществява със съдействието на Министерството на образованието и науката.

На Керчана по време на Руско-турската война (1877 год.) е имало окопи и са се водили сражения. И до днес там се намират оловни куршуми и патрони от оръжията, използвани през войната, а част от тях е възможно да са изстреляни и от четниците на Таньо Войвода или от потерята.
Селото се намира на 13 км южно от Попово и на 23 км западно от Търговище. Река Черни Лом, протичаща през него го разделя на две части (махали). Граничи със селата Долец, Звезда, Светлен, Глогинка, Марчино, Долна Кабда и Конак. През селото преминава шосето Попово - Търговище.
До Освобождението село Араблар, както то се е наричало в миналото, е било населено само от мюсюлмани - турци. Старото име на селото под формите Араблар, Аараблъ, се среща в османо-турски данъчни регистри от 1524 и 1541 год. През 80-те год на 15-ти век в селото са живеели и юруци.
По време на кърджалийските размирици, селото е било многократно ограбвано.

След Освобождението по-голямата част от жителите му турци се изселват в Турция, а на тяхното място се заселват българи от Еленско – от селата, махалите и колибите Беброво, Златарица, Руховци, Разпоповци, Блъсковци, Кринковци, Пестник, Иванивановци, Дойновци, Балуци, Босевци, Мийковци, Хъневци, Илаков рът, Дърлевци, Стаматевци, Черешов дял, Неювци, Нейновци и др., Дряновско, Търновско и Котленско и др.
Читалището на селото
Училището на селото, което съществува и до днес, е открито през 1883 год.
Църковният храм е построен през 1911 год. и осветен през 1924 год. от Доростолския и Червенския митрополит Василий, е посветен на Свети Димитър. В селото живеят, българи, турци и роми, като преобладаваща е ромската общност, която е живеела винаги във селото. За разлика от повечето поповски села ромското население на село Априлово спада към старото местно население, а не е преселническо от други места

За повече информация :
Дружество ''Родно Лудогорие''
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.