''Номинирани'' събития

Храмов празник на Добридолският манастир ''Св. Троица''
ежегодно събитие

с.Добри дол,Община Лом,Област Монтана

Вашата оценка
4.4 от 5 гласа
16.06.2019 г. -
16.06.2019 г.


 
Храмовият празник е на Петдесетница. Добридолският манастир е разположен близо до с. Добридол, на 22 км от гр. Лом и на 35 км от гр. Видин.
Фолклорни фестивали и събори
Добридолският манастир "Св. Троица" е основан през средновековието, като в края на 18 в. е бил опожарен.
Фолклорни фестивали и събори
През 1850 г. Светата обител е възстановена от йеромонах Венедикт, а през 1860 г. манастира е посетен от бележития славист Ф.Каниц.
Фолклорни фестивали и събори
По това време монашеското братство наброявало пет души, начело с игумен Василий.Църквата е обновена през 19 в. е представлява еднокорабна, кръстовидна, едноапсидна сграда с купол изграден върху осмостенен барабан.

В нея няма стенописи, но над входната врата има каменни фигури и ктиторски надпис.

Случило се е през 17-и век.... Това е преданието, записано в кондиката на Добридолския манастир „Св. Троица”:

Една от дъщерите на валията на Плевен – Осман паша, била сляпа. Опитвал се всячески баща й да я излекува. Но минавали годините, а той все не успявал. Срещнал веднъж една стара кадъна, оплакал й се, а тя му рекла:
- „Ще отидеш в дола с големите дървета, при кайнака /извора/ и там тя ще се оправи. Но трябва там нещо да обещаеш, да сториш добро, ако дъщеря ти се излекува...”.

Речено-сторено. Изпратил тъжният баща в една красива местност сляпото момиче, лекувала се там тя и чудото станало. По Божията промисъл и с помощта и на молитвите на един тамошен монах. Попитал валията що да стори за благодарност и се сетил. Оставил две тежки кесии с бели грошове, за да бъде построен на това място храм.

И наистина, това бързо се случило. Построен бил в красивата местност малък дървен параклис, който дълги години служил на идващите тук около лековитата вода...


„Доста години по-късно, през 1858г., еснафлъкът на Лом проводил свои пратеници до Високата порта в Истамбул, за да измолят от султана ферман за строеж на храма", разказва ми отец Киприян, игумен на манастира.

Съгласил се той, а за по-голяма сигурност, пратениците решили да разделят на три части дълго чаканото разрешение.

Защото през Петроханския проход ги чакали турски главорези и разбойници.

Две части от фермана били сложени в кожените силяхи на двама търговци, а третата, най-важната, с подписа на султана, била увита в конско копито. Сякаш конят е болен...Тръгнали тримата, всеки по своя път. И успели.

Пренесли парчетата, прочели ги на всеуслушание и изпълнили мечтата си – да имат стабилен и красив храм.

Разбира се, според някогашните закони православен храм не можел да се издига на високо. Затова и когато влезете в двора на светата обител, най-напред ще зърнете църквата. А тя е вляво, в най-ниската част на разположения на три тераси манастир, обградена от огромни стари дъбове.

Отпред, до входната врата, е и камбанарията, строена над манастирската чешма. Камбаната, за съжаление, е само една. Другите две отдавна са откраднати. Но съвсем скоро от изоставен храм в обезлюдено село ще бъде донесена друга, осветена, солидна...

Стъпалата към втората и третата тераси са стъпки сред красотата и на природата.
Фолклорни фестивали и събори
Манастирът е построен в прекрасен дол в землището на с. Дреновец. Закриля го широколистна гора, тишина и красотата на дъхави цветя. На третото ниво са старите монашески общежития, обитавани днес от игумена Харалампий и от иконома Киприян.

По всичко си личи, че са изключително загрижени за бъдещето на манастира, което включва и скорошно откриване на музейна експозиция. Тя, разбира се, ще разказва за миналото и на региона.

Намерените в околността артефакти дават основания да се смята, че тук още през 4-и век след Хр. е съществувал епископски център.

Впрочем, последното възстановяване на манастира е именно от 1860 г., когато, след султанското разрешение, е бил построен и осветен храма. Тогава е бил назован „Св. Успение Богородично”.
Фолклорни фестивали и събори
Иконите и иконостаса му са дело на майстори от Дебърската школа. Творби, дали основание храмът да бъде обявен за паметник на културата.

Той представлява еднокорабна базилика, с неголям купол. Но любопитното е, че в пределите му липсват стенописи, просто никога не е изографисван.

Съхранени са от братството доста оброчни кръстове, донесени от различни селища в региона. Един от тях е поставен до аязменият параклис. Там, където преди много години е излекувана дъщерята на валията.

Всъщност, параклисът е вградил в себе си лечебния извор.

Той е и мястото, на което се правят днес кръщенета, и където, според традициите, можеш да си запалиш свещичка, да пообщуваш с Бога, да помълчиш или просто да отпиеш от светената вода. В манастира има и места за преспиване.

Десетината стаи не предлагат някакъв лукс, но пък са чисти, добре поддържани и обвеяни от тишина.

Ще попитате – защо толкова много имена е носил Добридолския манастир? Вероятно Господ така е решил и не е имал нищо против. Днес той се казва „Св. Троица”, защото последният му градеж е станал за 50 дни, за Петдесятница, деня на Светата Троица.

Оттогава тук вярват, че именно с с благодатта на Светата Троица той ще пребъде. Там, където е построен. В Дола на доброто...

В Добридолския манастир има възможност за нощувка и се предлага храна.
Фолклорни фестивали и събори
За контакти:
Контакти: Тел: +359(0)9323 686
Телефон пощенска станция: 097 282 312







Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания