 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
''Номинирани'' събития
 |
Тържествено честване нa годишнина от Видинското въстанието от 1850 г. в гр. Белогарчик |
ежегодно събитие |
гр.Белоградчик, община Белоградчик, Област Видин
Вашата оценка
5
от 4 гласа
|
30.05.2023 г. - 30.05.2023 г. |
Чествания в Крепостта „Калето”. Видинското въстание от 1850 г. срещу османската власт е най-масовото и организирано въстание от многогодишните селски бунтовни движения в Северозападна България. В него се включват много от ръководителите на тези въстания.
Подготовката за б...
Видинското въстан...
Друг, над 3-хиляд...
След потушаването...
Бунтовниците издигат искания за реформи, прилагане на Танзимата, административна автономия и самоуправление на българите.
За неуспеха на въстанието допринася съществено политиката на Сръбското княжество, което сътрудничи активно на османската власт в борбата срещу самостоятелните опити на българите за освобождение.
След потушаването на унгарската революция над хиляда полски, унгарски, италиански и германски революционери пристигат във Видин на 21 август 1849 г. Между потърсилите закрила от османското правителство са и Лайош Кошут и Йозеф Бем.
Контактите на местни български революционери с тях окуражават българите за подготовка на нова въстание в този край.
Подготовката за бунта започва в края на 1849 г. и обхваща Видинско, Ломско, Белоградчишко. Окончателната дата за започване на бойните действия и план се определя на събрание на кнезовете (кметовете) в Раковишкия манастир.
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на Капитан Кръстьо.
Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват съм Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта.
Но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие.
Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
Османците започват кървави репресии над местното население, при което са изклани няколко хиляди души и всички българи в Белоградчик са избити. Призивите за помощ към руската армия, дислоцирана във Влашко, и към Сръбското княжество остават без всякакъв отклик.
Българското „Изложение” и мемоарите на видни българи до европейските правителства запознават европейското обществено мнение с българския въпрос.
Макар и локално, Видинското въстание е първото самостоятелно масово българско въоръжено движение през 19 век, чиято непосредствена цел е извоюване на политическа автономия.
За повече информация :
Община Белоградчик
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
