15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Село Покрован се намира в планински район. Тихо, живописно, с красива природа и гостоприемни жители. Има възможност за лов и риболов. Районът е с неразвита инфраструктура.

Част от покрованци по време на османското владичество се занимават с производство и търговия на дървени въглища, които продават на пазара в Одрин. Така научават, че в тамошния квартал „Кирихшане“, в църквата се служи на български език.

Провеждат се разговори как може в селото да се изпрати свещеник, какви са условията за това, като при тези събития част от покрованци приемат унията през 1861 г. Българите в селото започват да строят нова църква, а монсиньор Брунони, който е председател на Комитета за българската уния в Цариград, отделя за нея 400 франка.

Духовенството и населението на Покрован не само отхвърлят духовната власт на гръцката църква.

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание необходимостта от създаването на революционни комитети в Ивайловградско произтичала от обстоятелството, че селата се намирали на пътя за пренасяне на оръжие, боеприпаси и агитационна литература за Западна Тракия.

В тази борба е включен и свещеник Иван Бонев, който е с висше богословско образование. Под неговото ръководство мъжете в селото стават членове на Вътрешната македоно-одринска организация.

Така село Покрован става вътрешен нелегален пункт на канала на ВМОРО, по който преминават комитетските чети на път за Беломорието или обратно за България при изпълнение на наказателни или организационни задачи. Обикновено четите са настанявани в училището или в къщите на най-доверените членове на комитета.

Преди въстанието обаче, през 1903 г. Иван Бонев е арестуван заедно с други участници в организацията. Те са подложени на мъчения в затвора в Ортакьой (Ивайловград), а впоследствие са прехвърлени в затвора в Одрин.

Войните през 1912-1913 г. са най-тежките в историята на селото. Българската махала е опожарена заедно с училището и църквата, а 45 мъже са затворени в училището и избити.

Жените и децата са отведени в Ортакьой, където са подложени на унижения и издевателства и единствено намесата на Великите сили връща оцелелите в селото, което е опожарено изцяло.

Именно този ужасен край на Покрован е причина мнозина да го наричат с основание „католическият Батак“.

Мирният договор, подписан на 16 септември 1913г. между българското и турското правителство в Цариград, определя новата граница между двете държави, според която Покрован остава в пределите на България. На 14 октомври български военни части, придружени от бежанците и оцелелите в кланетата, влизат в селото и се изправят пред ужасяваща картина. Оцелели са само турските къщи, а от българските махали са останали да стърчат само одимени и почернели зидове.

Село Покрован е от малкото населени места, където католическата църква осигурява социален патронаж за жителите. С разрешение на община Ивайловград столът на бившето ТКЗС е преустроен в уютната сграда, където за старите хора се готви всеки ден от седмицата, без почивните дни. Менюто е питателно, като единствено в петък гозбите са вегетариански, според канона.

Възрожденският дух и родолюбието на тези българи оживява от редовете на старите книги, а споменът за тях трябва да бъде съхранен и да стане пътеводител в това безвремие, в което са попаднали днешните възрожденски дейци, от които зависят историческата, политическа и духовна съдба на България.

Адрес контакти: Енория “Успение Богородично”; 6975 Покрован; община Ивайловград, област Хасково тел. 03667 / 235

Отци Успенци; Ул. „Кръстю Пастухов” № 22 - Пловдив 4000; Тел. 032/621 032; Факс: 032/264 791; имейл: claudiomolteni@libero.it