Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
''Номинирани'' събития
Събор на ''Св. Пантелеймон'' в с.Бръшлян |
ежегодно събитие |
с.Бръшлян,община Малко Търново,Област Бургас
Вашата оценка
4
от 5 гласа
Ако съдбата ви отведе в Бръшлян на 9 август, ще съпреживеете с местните хора най-тачения от тях празник - този на патрона на селото им - ''Св. Пантелеймон''.
На село.
Параклис ''Св.Мар...
Аязмото към парак...
Параклис ''Св. Пе...
Къща в с.Бръшлян ...
Килийното училище...
Църква ''Св. Дими...
Паметник на място...
И днес вековните дървета край параклиса впечатляват посетителите му. До параклиса е изграден кът за отдих - заслон с маси, пейки и огнище.
Параклис “Св. Марина”
Намира се в източния край на с. Бръшлян. Параклисите и столнините, посветени на Св. Марина, в Странджа обикновено се строят до пещери или скални ниши. Параклисът в с. Бръшлян обаче излиза от тази древна традиция, за да се впише в най-старата легенда, свързана с основаването на селището:
В далечни времена, когато на това място още нямало селище, границите му трябвало да се очертаят с особен обряд. Точно по време на пълнолуние, от залез слънце до първи петли, двама братя близнаци трябвало да заорат кръг с рало, теглено от два вола близнаци. Първите петли пропели, а братята не успели да затворят кръга. Затова издигнали върху незаораното място параклис и го нарекли “Св. Лефтера” (според легендата Св. Марина е лефтера, т.е. мома).
И до днес бръшлянци го наричат “Малката църквичка”.
Параклис “Св. Петка”
Намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян. До параклиса се стига по маркирана туристическа пътека, която започва от селото и води към м. Въжиево. Св. Петка се почита в този район като лечителка, поради което на извора до параклиса се приписват лечебни свойства. За особено ценна обаче се смята не водата, а жълтата кал при аязмата.
Вярата, че лекува екземи, води тук хора от цяла Югоизточна България.
Спазва се древен ритуал - преди да намаже болното място с лековитата кал, човек трябва да върже конец от дрехата си или кърпичка на дряновото дръвче над аязмата - за дар. Ако няма какво да се остави на дрена, може да се хвърли монета в свещения извор – за “откупуване” на здравето.
На празника на светицата през м. юни хората се събират тук и приготвят курбан за здраве. Вярват, че аязмото си има свое животно-покровител - златно смокче, дълго “колкото една педя”.
Филекът се празнува единствено и само в Странджа.
Това е младежка пролетна игра по време на Великите пости, когато музиката е забранена. Пролетни младежки игри, изпълнявани една седмица преди Великден. Възстановен в гр. М. Търново и с. Бръшлян.
На тези игри младите хора се опознавали, а годениците са се срещали под зоркото око на възрастните.
Всяка неделя на момите и ергените се давала възможност да се сближават чрез играта, да изразят предпочитанията си и да изберат своя бъдещ партньор. Най-интересни са напевките на годениците.
Те отразявали характера или външния вид на момите и ергените:
“Дона е каца рибена” (ниска и дебела)
“Яна е въшка на чело” (горделива)
Църква “Св. Димитър”
На мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата, в древността се е намирало тракийско светилище. Счита се, че то е било посветено на бога на плодородието и виното Дионис.
Църквата “Св. Димитър” е типичен представител на местната възрожденска култова архитектура. През 1975 г. е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение.
Уникалната камбана от първата половина на ХІХ в, излята в гр. Ярославл – Русия, може да се види и днес.
Храмът е вкопан в земята и в миналото е бил ограден със зид, висок около 2.50 м. Централното вътрешно пространство е вкопано, за да се получи вътрешен простор. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г.
В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис, с посветителен надпис на старогръцки език:
Аз, Ликомед, син на Хреста и жрец на Великия Бакх;
Зарад високата чест, по жребий получена, и за децата ми,
И за моите мисти. Спаси ги, блажен Дионисе!
За повече информация :
Село Бръшлян
Бръшлян - забележителности
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.