''Номинирани'' събития

Храмов празник на Сеславският манастир ''Свети Николай''
ежегодно събитие

гр.София,община Софийска,Област София град

Вашата оценка
4.6 от 5 гласа
06.12.2023 г. -
06.12.2023 г.


 
Сеславският манастир „Свети Николай“ е недействащ православен манастир разположен в Софийската планина, над софийския квартал Сеславци. От манастира понастоящем е запазена само черквата и основите на някогашните жилищни сгради.
Фолклорни фестивали и събори
Стига се по асфалтов път, който започва от село Сеславци. От него се отбива за още около 1 км. по лош черен път нагоре в планината.
Фолклорни фестивали и събори
Препоръчително е да се питат хора от селото за правилния път, тъй като многото разклонения на черни пътища над селото затрудняват намирането на манастира.

Предполага се, че в древността тук се е намирало тракийско укрепление със светилище, посветено на върховното тракийско божество.

Вече под римска власт Софийското поле било защитено, освен от земния вал, но и от някои крепости. Една от тях се издигала над височината , на която в началото на ХVІ в. възниква самият манастир.

Според предания боляринът Сеслав стои в основата на създаването на манастира в края на ХVІ в. Боляринът е владеел крепост недалеч от манастира, която по-късно е била разрушена.

Основаването на манастира съвпада с период на просперитет на Османската империя, когато се дават известни свободи на местното християнско население и се разрешава строителството на някои манастири и църкви.

В началото на XIX в. Сеславската обител е опустошена от кърджалиите, но през 1832 г. е възстановена от игумена Харитон.

Още с възникването си Сеславският манастир се превърнал в едно от важните духовни огнища в Софийска област. Неговият ктитор и пръв игумен йеромонах Даниил бил ученик на Пимен Зографски и възпитаник на светогорските манастири.

За нуждите на новооснования Сеславски манастир той донесъл от Атон един препис на ноемврийски миней, направен от Пимен Зографски през 1616 г., дoкато последният се е намирал още в Света гора.

За активната книжовно-просветна дейност в манастира през епохата на османското владичество свидетелстват и многобройните ръкописни книги, четени от монашеското братство и прибрани в ново време в Софийската народна библиотека „Кирил и Методий" и в Църковния историко-археологически музей.

През 50-те и 60-те години на XX в. на територията на манастира действа уранов рудник,достъпът до него е ограничен и обителта запада.

Днес манастирът представлява комплекс от черква и рухнали жилищни сгради.Някога старината е била обиколена с двукатни постройки, в които се намирали помещенията на живеещите тук, стите за нощуване на посетители, магерницата и стопанските сгради.
Фолклорни фестивали и събори
Манастирската черква е най-голямата храмова постройка в Софийската Света гора.

Построена е в унисон с архитектурните традиции по българските земи от XVI-XVII в. и представлява еднокорабна, едноабсидна постройка с притвор, обширно вътрешно пространство, богата стенописна украса и гладки изчистени фасади.

Според специалисти черквата е била построена из основи и украсена изцяло със стенописи през 1616 г. при ктиторството на йеромонах Даниил и с участието на околното родолюбиво население.

В наши дни най-забележителното от Сеславския манастир е стенописната украса на манастирската черква, която покрива стените и свода на двете помещения и малката абсида. С високата си художествена стойност тя била ценен образец за развитието на българската църковна живопис по това време не само в Софийската област, но и за други райони на страната.
Фолклорни фестивали и събори
Характерна за живописта в сеславската черква е и нейната повествователност. Илюстрирани са твърде много евангелски сюжети и образи на светци.

Подробно и по твърде достъпен начин зрителите били запознати със сложната и отвлечена евангелска тематика.Представени са и някои по-рядко изобразявани сюжети, каквито са някои от Чудесата Христови, Родословното дърво на Христос, Христос проклина смоковницата да изсъхне, Срещата на Тивериадското море и други.

Сравнително най-добре са запазени стенописите по свода в наоса на черквата. Тук монументално въздействие има образът на Христос Вседържител, обкръжен от медалиони с вписани в тях допоясни фигури на Богородица, Йоан Предтеча и дванадесет ангели. Неизвестният живописец е нарисувал ангелите с нежни, ефирни и изящно моделирани ликове.

Наред със стенописните образи на видните български духовни дейци Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иван Рилски, Прохор Пчински и Гаврил Лесновски, тук са представени образите и на новите български светци Георги Нови Софийски и Никола Нови Софийски.

Това свидетелства за патриотичните чувства, които по това време били обхванали българите в Софийско.

Интерес предизвиква масовата композиция „Корен Йесеев", която заема цялата западна стена на преддверието над линията на входната врата. Бюстовите фигури на старозаветните патриарси са представени в медалиони от стилизирани плетеници.

По богатство на форми и цветове стенописите в черквата на Сеславския манастир се родеят с тези в Алинския, Билинския, Искрецкия и Карлуковския манастири, украсявани приблизително по същото време.

За жалост,днес тези шедьоври на българската църковна живопис се намират в не добро състояние,изложени са на всякакви атмосферни влияния,за което реставрацията им е крайно належаща!

Днес Сеславският манастир е пример как духовното и културно наследство в България е оставено на забвение....
Фолклорни фестивали и събори
За контакти : Кметство : Телефон: 084467/ 234



Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:

Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com

Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори








Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания