06.08.2023 г. - 06.08.2023 г.

Големи дарения получава и от цар Иван Шишман.

Преображенският манастир играл важна роля в духовния и културен живот на престолния град Търново. По време на турското нашествие бил опожарен и разграбен през 1393 година.

Останките от средновековния манастир се намират на около половин километър южно от днешния. Археологически разкопки разкриват, че манастирът е бил подложен на свличане. Това навярно наложило неговото напускане и преместване. Не е известно кога точно е бил възобновен монашеският живот в сегашния манастир.

По време на кърджалийските нашествия манастирът бил разграбен и може би дори е запустял за няколко години.

Във всеки случай в 1825 година той е функционирал и имал натрупани големи задължения. През октомври 1825 година търновският владика Иларион назначил йеромонах Зотик за игумен. Той дошъл в стария манастир и оттук предприел всички действия за издигането му на ново, по-достъпно място, до църквата на негов средновековен скит.

Така истинският разцвет на манастира настъпил едва след 20-те години на миналия век, когато игумен станал дошлият тук от Рилския манастир йеромонах Зосим, известен под името отец Зотик.

Първата сграда, която била обновена няколко години пo-късно, е съборният храм.

Църквата е забележителна не със своята архитектура, а с великолепната си живописна украса и резбения иконостас. Фреските, както в интериора, така и по фасадните повьрхности, дело на големия български възрожденски живописец от Самоков Захарий Зограф, били изписани по времето на игумена Серафим в периода между 1848 - 1849 година. По същото време била започната и работата по дърворезбения иконостас. В наоса на църквата се намира резбован и позлатен иконостас с богати барокови форми.

В края на 19 век манастирът бил застроен сключено около три двора - стопански вляво от главния вход, поклоннически - южно от съборната черква и монашески - северно от нея.

Особено красива била източната гостоприемница, построена около 1860-61 година, която сега е разрушена. От свличане пострадала и манастирската камбанария-часовник, вградена в западната гостоприемница. В нея имало 750-килограмова камбана, дарена от цар Александър II, в знак на благодарност към манастира, където монасите устроили военен лазарет по време на Руско-турската освободителна война.

Архитектурата на жилищните корпуси е живописна и плас­тична. Отвън каменните зидове от субструкцията и подземните етажи е разчленена с живописни слепи арки.

Още по времето на отец Зотик манастирът се превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 година, тук се събирали пътищата на много революционни дейци - Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон.

Оттук е тръгнал по народните дела на България вдъхновеният сподвижник на Васил Левски - отец Матей Преображенски. А и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в манастира.

За контакти : Кмет 06112/2450
Старши експерт 06112/2420
Старши специалист 06112/2455