Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
''Номинирани'' събития
Поклонение на тракийското оброчище ''Индипасха'' край с.Сливарово |
ежегодно събитие |
с.Сливарово,община Малко Търново,Област Бургас
Вашата оценка
4.5
от 4 гласа
Намира се в землището на с. Сливарово община Малко Търново, в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора. Координати: 42°00’17.32” С, 27°39’12.19” И, 178 м н.в.
Името се свързва с поклонения и вричане на курбани на самото място пет дена след Великден – Пасха.
Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места, но се посещава целогодишно от стотици поклонници,
Търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.
Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история.
Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания.
Пътищата до него са основно два, но и двата са труднодостъпни:
Единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково). Продължава по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Липсват достатъчно означения и пътят лесно може да се загуби.
Втората възможност е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново – Царево). Има указателна табела за светилището на пътя, но като цяло този път е много лош и е подходящ за високопроходим автомобил. Иначе има достатъчно табели и следвайки ги се достига до място с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището.
Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали.
Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха.
До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление.
Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.
Тракийското светилище е само едно от десетките мистични места в българската част на Странджа, което се е запазило и напомня, че вярата на хората е безгранична и постоянна през вековете, но и грижата за природата (и по-специално на гъстата и вековна странджанска гора) е важна част от този тайнствен процес.
Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места, но се посещава целогодишно от стотици поклонници,
Търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата.
Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история.
Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания.
Пътищата до него са основно два, но и двата са труднодостъпни:
Единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково). Продължава по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Липсват достатъчно означения и пътят лесно може да се загуби.
Втората възможност е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново – Царево). Има указателна табела за светилището на пътя, но като цяло този път е много лош и е подходящ за високопроходим автомобил. Иначе има достатъчно табели и следвайки ги се достига до място с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището.
Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали.
Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха.
До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление.
Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов.
Тракийското светилище е само едно от десетките мистични места в българската част на Странджа, което се е запазило и напомня, че вярата на хората е безгранична и постоянна през вековете, но и грижата за природата (и по-специално на гъстата и вековна странджанска гора) е важна част от този тайнствен процес.
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.