Май 2023

Той се чества на 21 май. В Църквата "Свети Константин и Елена". Започва с празнична литургия и продължава със селско увеселение.

Другият голям празник е Тодоровден. Тогава се провеждат конни надбягвания. На участниците се организират различни конкурси и състезания - за най-стар кон, за най-красив кон, за най-як ездач. Читалището основно се грижи за културният живот на селото. Сформирани са гайдарска школа, танцови състави, детски състав за родопски песни.

Старото име на селото е Горно Дерекьой. През 1836 година в селото е изградена църква. През следващите няколко години малкото живеещи в Момчиловци (тогава Горно Дерекьой) ахряни (българи мюсюлмани) се изселват. През 1883 година през месец юли чешките професори — художникът Иван Мърквичка и историкът Вацлав Добруски - учители в Пловдивската гимназия, с ученика си Васил Дечов от Чепеларе посетили селото с научна цел. Селяните добре посрещнали гостите и на другия ден в неделята ги поканили на сватба . Добруски попитал стари хора: "Имало ли е в селото българи-мохамедани?" Всички единодушно му отговорили, че е имало и щом оградили църквата, те се изселили.

Ето как Добруски е предал разговора си със старците от Горно Дерекьой:
"Чух тъй също, че помаците завиждат на съседите си българи, дето имат манени и изписани църкви. Когато българите от с. Дерекьой построили нова църква, помаците нажалени, че и те си нямат джамия, преселили се в друго село, чисто помашко. Освен това помаците все си държали старите български прякори - Поповци, Стояновци и пр. и си помнят роднинските връзки с българите. Помаците съзнават, че прадедите им са били християни, но не искат да знаят, че са били българи, ако и да говорят чисто български език. Турският език наричат "свински". От турски език те не знаят нищо, освен няколко най-обикновени изречения и няколко числителни имена и поради това не могат да научат свестно нито една молитва".

На 10 април 1878 година Горно Дерекьой е завзето от сенклерови бунтовници. На 20 май руски роти изтласкват сенклеровци от селото. През лятото на 1878 година постоянната заплаха над християнските села принуждава населението от двете страни на новата граница да потърси помощта и закрилата на Петко войвода.

На 18 август станала схватка с група сенклерови бунтовници на Ешекулак, а на 30 август на връх Момина вода. Появата на Петко войвода вдъхнала кураж на изплашеното население и накарала местните банди да се въздържат от пакости и изстъпления над мирните жители.

През 1934 година селото е преименувано на Момчиловци в памет на Момчил юнак, защитник на местното население от османците. Крепостта на Момчил юнак, която е охранявала западната граница на Момчиловите земи се намира недалеч от селото.

Селото и неговото землище са обитавани от траките от края на бронзовата епоха (1000 години пр.н.е.). Монети, керамика и сечива се съхраняват в местния музей за историята на селото, в който има няколко раздела: археология, етнография, възраждане, както и малка художествена галерия.

Днес Момчиловци представлява предпочитана туристическа дестинация за тези, които търсят спокойствието и автентичността на дивното родопско село. На туристите се предлага възможност да се запознаят с местните традиции и занаяти -дърворезба, шиене на родопски терлици и тъкане, да опитат от традиционната кухня на Родопите.

От селото започват много туристически пътеки, които разкриват красотата на родопската природа и водят до историческите местности Момина вода, Рожен, Хайдушки поляни, до хижите Момчил юнак и Преспа, до Националната астрономическа обсерваторията на Рожен. Аязмото е един особен феномен в село Момчиловци.

За контакти : 03023/22 77; kmetstvo_momchilovci@abv.bg

За повече информация :
Туриситческа информация с.Момчиловци
Сайт за с.Момчиловци