10.09.2023 г. - 23.09.2023 г.

Да натопиш синусите си в небесните й сокове и да изтляваш някъде сред вятъра.

Но тя и отгръща душата, изпълва те с позиви да преброиш точките върху калинката, да се напиеш безпаметно с дъждовни капки или да ослепееш всред пепелните стружки на луната.

Това е метафората, изпълнена с разточителна патетика и болка, със сълза и усмивка,
разпадаща се между прозрението и несбъднатото.

Театърът е част от молекулата на безсмъртието. Театърът е една от най-съкровените версии на безсмъртието. Театърът е огледална алюзия на безсмъртието. Театърът е всичко, което не е тук. Театърът е една от най-величествените геометрии, продължаващи живота. И може би затова е измислен.

И няма криза, политика, борд, преход, инфлация, няма нещо, което може да спре неговия взор напред. Неговата изящна препинателност, стелеща се към все още неоткритите сезони. „Сцена на кръстопът” е една малка частица от това безсмъртие. Съвсем миниатюрна, почти невидима, но пък ослепително чиста, сътворена от най-финните капиляри на любовта.

Да живее Фестивала!
ДАДа си вземеш отпуска. Това е единственият вариант, да изживееш Фестивала пълноценно. Другите я ползват за море, планина и подобни глупости. А ти за Фестивала... Велико! Да сложиш билетчетата от Фестивала под възглавницата си. Така ще подобриш сънищата си, ще регулираш кръвообращението и всякакви други работи, които не са ти в ред.

Да пропагандираш Фестивала навсякъде, където ходиш. И на всички да казваш, че той е без конкуренция на Балканите.

А пък, ако много ти се говори, можеш да кажеш, че по света няма такъв фестивал. Да се качиш на някое тепе и да извикаш „Да живее Фестивала”. Така ще се освободиш от депресия, лоши мисли, безсмислена тъга. Извикай го с пълно гърло и нека се чуе през седем планини в осмата.

Да вярваш, че този Фестивал е измислен за теб. Без значение как се казваш, какво работиш и на колко години си. Ако направиш това, ще бъдеш щастлив човек, със свободен дух. Това малко ли е... А!?

НЕНе влизай с анцуг, ако си решил да гледаш нещо от фестивалната програма. За хора с анцузи фестивала е черна зона. Това значи абсолютно забранено. По-забранено от това е само, да чоплиш слънчоглед докато Ромео си казва монолога. Не говори за криза или театрална реформа по време на Фестивала. Това е толкова демоде, че чак на себе си ще станеш неприятен.

По време на Фестивала се говори само за любов и за нищо друго. Нали разбра!?

Не пропагандирай други фестивали. Ако го направиш носиш цялата отговорност пред Продуцента. Тя е строга, справедлива, неподкупна. И така ще ти извие ушите, че ще го помниш и в последващия си живот. Не се сърди на никого, ако не можеш да си купиш билет за фестивалната програма. Умните хора правят това предварително. Направи го и ти, за да можеш след време да разказваш на поколенията какво си видял.

За повече информация :
Сцена на кръстопът