 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
!!! Секцията се конструира !!!
| 22. гр Дряново (Дряновският манастир, Туристическа хижа ''Бачо Киро'' и Експозиция ''Колю Фичето'') |
Средновековната о...
На 29 април 1876 ...
През вековете Дря...
Дряновският манас...
Близо до Дряновск...
Най-старо е посел...
В сградата на ист...
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ български, мъжки манастир.
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово. До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Намира се в Северна България на 5 километра югозападно от град Дряново и на 15 километра от град Габрово. До него води асфалтов път и има спирка на железопътанта линия Русе-Момчилград.
Средновековната обител “св. Арахангел Михаил” е основана по времето на цар Калоян, след пренасяне на мощите на св. Михаил Войн от Потука в Търновград (1197 – 1207 г.). Процесията нощува край р. Дряновска под Града и по християнските канони на свещеното място се издига манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура.
На днешното място е възстановен през 1845 г. Както другите манастири, той е бил пазител на българския дух през време на петвековното турско робство. В него са намирали убежище Васил Иванов Кунчев-Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото и други революционери. В манастира бил създаден революционен комитет.
Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски окръг, тук са струпани запаси от храни и оръжие. На 29 април 1876 год. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон – първият бунтовнически отряд в Търновски окръг и България. Обградени от турците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 год. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от турски куршум потир и дупки от турските шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забрави миналото и българското страдание. Благодарните потомци вдигат паметник – костница през 1897 год. на загиналите въстаници.
Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
Близо до манастира е туристическата хижа „Бачо Киро“. Пътека от хижата води до Дряновската пещера, която също носи името „Бачо Киро“.
Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми.
Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
Тя е електрифицирана и така посетителите могат да се възхитят на пещерните форми.
Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най-старо е поселението на първобитния човек в пещера “Бачо Киро”, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха (100 000 – 10 000 г. пр. н. е.). Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в каменните отверстия и кухините на Поличките. От началото на старожелязната епоха до Античността местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
В сградата на историческия музей на град Дряново се помещава експозицията „Колю Фичето - живот и творчество”. Експозицията е открита на 20 юли 1969 г. в памет на бележития майстор строител.
Никола Иванов Фичев, наричан Колю Фичето, е роден в Дряново през 1800 г. Още от малък започнал да се учи на занаят и станал чирак дюлгерин (строител, зидар). Той учил занаята при майстори от Търновската и Брациговската архитектурна школа. Доказателство за таланта му било, че още на 33 години бил признат за млад майстор – звание, което обикновено се придобивало на по-зряла възраст. По-късно се преместил да живее във Велико Търново, където починал през 1881 г. През живота си той построил едни от най-красивите български сгради – обществени и жилищни – от епохата на Възраждането. Много от тях все още съществуват и впечатляват с красивата си и функционална архитектура и превъзходното изпълнение.
В началото на експозицията са представени архивни снимки от Дряново. Сред експонатите са инструментите на майстора и личният му печат. Информационни табла на български и английски език разказват за биографията на майстора, строителните му умения и отличителните характеристики на стила му.
Впечатляващи са макетите на сгради, построени от Колю Фичето - катедралният храм „Рождество Богородично” във Велико Търново, което е и най-ранната му самостоятелна изява, свищовската църква „Св. Троица”, храмът „Св. св. Константин и Елена” в Търново, сградата на турския конак във Велико Търново, в който след Освобождението се помещава Учредителното събрание, както и красивият хан на хаджи Николи, също в Търново.
Макетите на моста на река Янтра при Бяла, Русенско, на Покрития мост в Ловеч и на каменния мост над река Росица при Севлиево показват в детайли работата на майстора. Със снимки от миналото и от наши дни е показано настоящото състояние на архитектурните шедьоври на възрожденския майстор.
Никола Иванов Фичев, наричан Колю Фичето, е роден в Дряново през 1800 г. Още от малък започнал да се учи на занаят и станал чирак дюлгерин (строител, зидар). Той учил занаята при майстори от Търновската и Брациговската архитектурна школа. Доказателство за таланта му било, че още на 33 години бил признат за млад майстор – звание, което обикновено се придобивало на по-зряла възраст. По-късно се преместил да живее във Велико Търново, където починал през 1881 г. През живота си той построил едни от най-красивите български сгради – обществени и жилищни – от епохата на Възраждането. Много от тях все още съществуват и впечатляват с красивата си и функционална архитектура и превъзходното изпълнение.
В началото на експозицията са представени архивни снимки от Дряново. Сред експонатите са инструментите на майстора и личният му печат. Информационни табла на български и английски език разказват за биографията на майстора, строителните му умения и отличителните характеристики на стила му.
Впечатляващи са макетите на сгради, построени от Колю Фичето - катедралният храм „Рождество Богородично” във Велико Търново, което е и най-ранната му самостоятелна изява, свищовската църква „Св. Троица”, храмът „Св. св. Константин и Елена” в Търново, сградата на турския конак във Велико Търново, в който след Освобождението се помещава Учредителното събрание, както и красивият хан на хаджи Николи, също в Търново.
Макетите на моста на река Янтра при Бяла, Русенско, на Покрития мост в Ловеч и на каменния мост над река Росица при Севлиево показват в детайли работата на майстора. Със снимки от миналото и от наши дни е показано настоящото състояние на архитектурните шедьоври на възрожденския майстор.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
