 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
 |
Теке на Ак Язълъ баба в с.Оброчище (''Св. Атанасий'') |
ежегодно събитие |
с.Оброчище, община Балчик, Област Добрич
Вашата оценка
4.8
от 4 гласа
|
02.05.2023 г. - 02.05.2023 г. |
Теке "Ак Язълъ баба" – най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото, се намира край село Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора "Балтата" и Черноморския бряг.
Тюрбе на Ак Язълъ...
Старото име на Оброчище (до 1942 година) е Текето, което в превод от турски означава мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси).
За пръв път селото се споменава в един турски летопис от 1676 година под името Текеджик.
Вероятно е основано доста по-рано още в началото на XVI век. Историци смятат, че селцето се е оформило след построяването на мюсюлмански манастир от един ислямски духовен водач на име Ак Язълъ баба.
Той е принадлежал към архаично религиозно течение в исляма, стоящо най-близко по своята същност и философия до християнството.
След Освобождението от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба.
За разлика от джамиите на империята в манастира на село Текето можели да влизат и друговерци.
На всеки било позволено да се поклони в тюрбето пред мощите на духовния водач Ак Язълъ баба и да получи надежда за изцелението на болести и за житейските си неудачио нейни думи в селото е имало мъж на име Атанасий който се е влюбил в момиче с мюсюлманска вяра, и е избягъл с нея, след гонения е бил открит и убит.
Вярва се че именно в храма е погребано тялото му. И така кой е погребан там вярванията са различни, това което е важното е че независимо от вярата всички вярват че ако пъхнат ръката си в дупката ще се заредят с енергия. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища.
По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село. Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква.
Атанасовден станал и своеобразен празник за цялото село.
На този ден в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно вярващите християни и мюсюлмани оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца. Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните. Оттам може би идва и името на селото Оброчище.
Думата оброчище означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.
Вярата че мястото е енергиино кара и много от хората посетили храма да оставят по някоя дреха да престой в храма за известно време след което си я взимат. Манастирът Текето е дервишки и според легендарния пътешественик Евлия Челеби подобно теке има само в Багдад.
Патронът на манастира е Ак-Язълъ баба, лечител персиец, дошъл в началото на XV век и починал тук.Специалистите смятат, че манастир Текето е най-големият от този тип на Балканите.
Според изследвания се смята,че Текето е един от големите суфийски центрове /суфизмът е мистичното течение в ислямската религия. Той се отличава с особен мироглед, който допуска възможност за непосредствено общуване на човека с Бога посредством т.нар. „озарение”, „вътрешен опит”, „екстаз”/.
Изборът на местата за Текета в Североизточна България е във връзка с древния култ към дърветата и водата. В близост до тях се откриват следи от тракийски светилища, християнски манастири и църкви.
Явно е, че в своята различност културно-религиозните модели имат сходни представи и критерии, които определят сходни цели.Реалната основа за образите на почитаните светци са дервишите – основатели на текета и селища, които след смъртта си се превръщат в покровители на околността. Вярата в тях е основана на близостта им с последователи и вярващи, като се набляга на индивидуалната, личната връзка при покровителстването.
Легендите за местните суфийски светци съществуват в рамките на местната народна традиция – най-разпространените чудеса са вододарителството, борбата с чудовища.
"С изключение на текетата на имамите Али и Хюсеин в Багдад друго такова теке няма никъде в Турция, нито в персийските земи" – пише прочутият османски пътешественик Евлия Челеби. Той посетил това място през 1652г. Тогава Евлията бил много болен, но след като преспал една нощ край гроба на светеца, начаса оздравял.
....................наистина Бог е един, независимо с какви имена го наричаме...
За контакти:
Лятно работно време: Телефон: 0579/72 177; 0879998940
09:00 - 17:00 ч. почивни дни - понеделник и вторник
Зимно работно време: само с предварителни заявки
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
