 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
Събор на с.Владимирово |
ежегодно събитие |
с.Владимирово, община Бойчиновци, Област Монтана
Вашата оценка
|
Ноември 2023 |
Традиция с вековна история е съборът на селото, който се провежда всяка втора седмица на месец Ноември.
0т началото на деветдесетте години на 20 век всеки вторник в селото се организира общински пазар. От години се превърна в традиция на Йордановден да бъде хвърлян кръста в река Огоста.
В село Владимирово (старо име Люта) съществува православен комплекс от два храма с името „Св. Николай Чудотворец“. В комплекса през 70-те години на 19 век е построена кула (камбанария), в основите на която са вградени надгробни паметници от стари гробища. Новият храм е построен през 30-те години на 20 век.
Старата черква „Св. Николай Чудотворец“ през седемдесетте години е обявена за паметник на културата.
Според някои историци тя е построена не по-късно от 17 век, според други е много по-ранна. Запазен е апостолският фриз, ограничен от шнуровидна рамка. Иконостасът е бил изработен от майстори от Дебърската живописна школа. През 70-те години на 20 век иконите са дадени за реставрация, откъдето изчезват. В двора са запазени стари надгробни паметници (според специалисти на монаси), което е едно от свидетелствата за съществуването на манастирски комплекс на това място.
Южно на около 300 метра от църквите се намира местността Манастира. Тук е имало раннохристиянски манастир с името „Св. Иван Пусти“. Опожаряван многократно, в началото на 19 век е изоставен окончателно. В същия район е имало тракийско светилище. В района има останки от антични сгради. В края на 18 век тук е намерена мраморна плоча с образа на богинята Диана.
Същата е описана от Феликс Каниц при посещението му в северозапада през 1862 година. Плочата с релефа е запазена и е в Националния исторически музей. В галерията за историята на селото е показана снимка на същата, публикувана през 1978 година от Людмила Мънзова в книгата ѝ „Антична скулптура в България“. Мраморната плоча е с размери 0,47 м на 0,29 м и е датирана от края на 2-ри, началото на 3 век.
На около 300 метра от това място има останки от старо селище, което е носело името Преславица. В близост на височината „Крешката“ има останки от римска кула и тракийско селище. Източно от селото на около километър има останки от голяма римска вила, обитавана по намерените в района римски монети от 1 век пр.н.е. до 4 век. По-късно на същото място е съществувал раннохристянски манастир.
През 1971 година районът и римската кула на височината Голо бърдо над него са обявени за паметници на културата. В района има белези от няколко тракийски къщи. Южно през река Огоста на около 500 метра от вилата има останки от друг раннохристянски манастир, носел името „Света Богородица“. В близост има останки от няколко тракийски селища и могили.
На северозапад от селото в местността Сухата чешма/Лимчище/ има останки от голямо тракийско селище със светилище и предполага се античен храм. В близост личат и днес останки на могили. На около 500 метра на запад от това селище в местността Църцория има останки от раннотракийско селище. На северозапад в така наречения Валог има останки от селище, обитавано от 1 до 4 век. На север в местността Могилките до началото на 20 век са се виждали очертанията на няколко могили, но за съжаление с обработването на земята те са заличени.
Наличието на голям брой неизследвани тракийски надгробни и римски крайпътни могили и останките от няколко тракийски селища и римски строежи говори, че районът е обитаван от най-дълбока древност.
За контакти :
Кметство : 09514 / 22-20
В село Владимирово (старо име Люта) съществува православен комплекс от два храма с името „Св. Николай Чудотворец“. В комплекса през 70-те години на 19 век е построена кула (камбанария), в основите на която са вградени надгробни паметници от стари гробища. Новият храм е построен през 30-те години на 20 век.
Старата черква „Св. Николай Чудотворец“ през седемдесетте години е обявена за паметник на културата.
Според някои историци тя е построена не по-късно от 17 век, според други е много по-ранна. Запазен е апостолският фриз, ограничен от шнуровидна рамка. Иконостасът е бил изработен от майстори от Дебърската живописна школа. През 70-те години на 20 век иконите са дадени за реставрация, откъдето изчезват. В двора са запазени стари надгробни паметници (според специалисти на монаси), което е едно от свидетелствата за съществуването на манастирски комплекс на това място.
Южно на около 300 метра от църквите се намира местността Манастира. Тук е имало раннохристиянски манастир с името „Св. Иван Пусти“. Опожаряван многократно, в началото на 19 век е изоставен окончателно. В същия район е имало тракийско светилище. В района има останки от антични сгради. В края на 18 век тук е намерена мраморна плоча с образа на богинята Диана.
Същата е описана от Феликс Каниц при посещението му в северозапада през 1862 година. Плочата с релефа е запазена и е в Националния исторически музей. В галерията за историята на селото е показана снимка на същата, публикувана през 1978 година от Людмила Мънзова в книгата ѝ „Антична скулптура в България“. Мраморната плоча е с размери 0,47 м на 0,29 м и е датирана от края на 2-ри, началото на 3 век.
На около 300 метра от това място има останки от старо селище, което е носело името Преславица. В близост на височината „Крешката“ има останки от римска кула и тракийско селище. Източно от селото на около километър има останки от голяма римска вила, обитавана по намерените в района римски монети от 1 век пр.н.е. до 4 век. По-късно на същото място е съществувал раннохристянски манастир.
През 1971 година районът и римската кула на височината Голо бърдо над него са обявени за паметници на културата. В района има белези от няколко тракийски къщи. Южно през река Огоста на около 500 метра от вилата има останки от друг раннохристянски манастир, носел името „Света Богородица“. В близост има останки от няколко тракийски селища и могили.
На северозапад от селото в местността Сухата чешма/Лимчище/ има останки от голямо тракийско селище със светилище и предполага се античен храм. В близост личат и днес останки на могили. На около 500 метра на запад от това селище в местността Църцория има останки от раннотракийско селище. На северозапад в така наречения Валог има останки от селище, обитавано от 1 до 4 век. На север в местността Могилките до началото на 20 век са се виждали очертанията на няколко могили, но за съжаление с обработването на земята те са заличени.
Наличието на голям брой неизследвани тракийски надгробни и римски крайпътни могили и останките от няколко тракийски селища и римски строежи говори, че районът е обитаван от най-дълбока древност.
За контакти :
Кметство : 09514 / 22-20
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
