Юни 2023

Село Байлово съществува от XII в., като първоначално е било заселено малко пó на юг, около параклиса " Света Троица".

То просъществувало до 1792 г., до въстанието против турците, ръководено от българите мохамедани Мехмед Синап и Дертли Мехмед, които стигнали през месец май с.г. до Златица и Пирдоп.

Сведения за с. Байлово от по-ново време, дава ферманът на султан Ахмед хан III от 1721 г. В списъците на селата, натоварени с дервенджийска длъжност, се чете и името на Байлово, което трябвало да дава дервенджии за дружината на булюкбашията Недялко от София. Дервенджиите се задължавали да охраняват проходите и клисурите, през които минавал обществен път. Те отлично познавали пътищата и така подпомагали редовната войска. Високо над прохода, източно от селото, има местност, която населението свързва с онова време.

Днешното с. Байлово се е заселило на това място около 1815 г. Неговото начало поставил прадядото на Елин Пелин — Кара Станьо Иванов от Болчовската махала на с. Поибрене, Панагюрско. Отначало той дохождал по тези места, за да крие овцете си от турците бегликчии. Най-напред основал поселище в м. Кленов дол, а след това се преместил на сегашното място, защото било по-топло и скрито и имало хубави пасища и вода в изобилие. Тук има голям и буен извор, даващ началото на Байловската река, в долния край на която имало четири воденици. В днешно време от тях е останала само една.

Турците не били съгласни с новите преселници и ги поканили да се завърнат, откъдето са дошли. Дядо Станьо бил мъдър и оправен човек, знаел добре турски език и това му помогнало да открие в София тапията на старото с. Байлово с означените граници на землището му и с това „узаконил" новото селище. Започнал да привлича и други заселници.

В началото къщите на първите заселници били ниски и покрити със слама. В сборник на руски език от 1926—1928 г. (черковен списък на селищата в Софийско) е отбелязано, че през 1866 г. в Байлово имало 30 къщи.

За контакти : Тел: 071504 – 221