Септември 2023

Град Долна Оряховица е разположена по левия бряг на р. Янтра в непосредствена близост с важния промишлено-транспортен комплекс Горна Оряховица,Лясковец и Велико Търново,при надморска височина 80 м.

Долна Оряховица е наследник на старо славянско селище,което е известно с плодородното си землище и зеленчукови градини.За пръв път се споменава в турски ферман от 1538г.До Освобождението е голямо село с население 2830 жители(1880г.),което до 1946 става 5049 жители.

Много долнооряховчани се изселват към Горна Оряховица и Велико Търново.Населението намалява и в 1965г. е 4460ж. През периода 1976-1985 отново намалява,въпреки че е обявен за град.В 1985г наброява 4371 жители,а в 1992г-3797ж.

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Долна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение. По-голямата част от населението са християни.

Паметник на рицар, загинал в сърцето на днешното селище. Има издигнат каменен обелиск, около 2 м. висок, с надпис, указващ за събитието. Намира се до една от църквите в града.

През есента (септ. 1444 г.) Влавдислав, начело на 15 - 16 хилядна войска, минал Дунава при Оршова и тръгнал по десния бряг надолу. Ян Хунияд бил главнокомандвaщ на войските. Хрaна получавали кръстонасците от българите и власите покрай Дунава. Владислав минал крaй Видин, Оряхово и Никопол, като побеждавал турските гарнизони и отварял път. На помощ с 3 - 4 хиляди конника се явил и влашкият княз Влад Дрaкул (Дявола) .

Но той се съмнявал в успеха на кръстоносците, защото не разполагали с големи войски:
"С войска колкото вашата, султанът ходи на лов, а не на бой."

Под натиска на папския кардинал Юлиян решил да върви към Варна, разчитайки, че венециaнци, генуезци и византийци ще попречат на султана да пренесе от Мала Aзия голяма турска войска.От Никопол Владислав потеглил по стария римски път през Никюп, покрaй Оряховица - Шумен - Нови Пазар -Девня - Варна.

Султан Mурад II събрал големи войски в Одрин. През Стара планина той обходил кръстоносците и се явил в тил на Владислав откъм Провадия. Владислав в силeн рицарски скок се спуснал с верните си рицари да разкъса турския център. Но един стар еничерин спуснал коня си върху краля и с един удар му отсякъл главата.

Това поразило като гръм християните, напорът им отслабнал и турците добили връх. Много кръстоносци загинали. Разбитите части се пръснали и върнали обратно към Дунава. Ян Хунияд се върнал отчаян. България била вече окончателно повалена и привилегиите на болярите отнети.

В западна и средна Европа горчиво оплакaли злочестата съдба на Владислав, когото за показаната храброст нарекли в историята Владислав Варнеиски (Варнинчек).

За контакти : Кметство: 06173 / 2406