![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на ''Св. Илия'' в с.Тошевци |
ежегодно събитие |
с.Тошевци, община Грамада, Област Видин
Вашата оценка
Всяка година в първата неделя от месец август се провежда традиционния събор. Селото е съставено от 5 махали - Средна, Горна, Бутан, Влашка и Бушняшка.

Селото е разположено в северозападния край на България, на около 160 м надморска височина. Разстоянието до границата със Сърбия е около 25 км.

Първоначално къщите с дворовете в селото са били разположени от двете страни на безименна река, или както я наричат селяните — „барата“. В центъра на селото е издигнат гранитен паметник - композиция с фигурите на шестте убити партизани.
Има различни легенди за първите заселници и името на селото:
- Според разкази на стари хора от селото, пашата в с.Грамада /днешния гр.Грамада/ имал трима сина - единият се казвал Урбаба, вторият- Бранко, а на третия името не е известно. Когато пораснали и били вече женени, Урбаба идва и се настанява на землището на с.Тошевци, а Бранко на землището на днешното с.Бранковци.
Според разказите Урбаба най-напред се спрял в местността "Пуйка", където развъдил голямо стадо пуйки, гъски, патици и др., от което после долчината получава името "Пуйка".
Пчелинът си Урбаба е настанил на около 100 метра от чешмата "Ралча". Оборите на голямата му чарда говеда са се намирали между западния край на селото и така наречения "Сляп кош". На това място старите хора му казвали турската ливада. За гледане на добитъка си, Урбаба е взимал хора от Грамада, които са си построили там примитивни землянки и колиби за живеене. Тия негови ратаи, макар че са били малко на брой, се смятат за основоположници на селото. Кои и какви са били хората грижели се зе добитъка, птиците и пчелите на турчина-господар, не се знае, изгубило се е в миналото.
Но с положителност се знае, че някой си Райко и жена му, дълги години са пасли турските говеда. Те били бездетни и един ден, пасейки говедата, те чули детски плач.
Веднага отишли да проверят и за тяхно учудване, близо до реката намерили малко дете повито в пелени. Тъй като нямали деца, те много се зарадвали, взели детето и му дали името Найден. Докато да отрасне детето те узнали, че родителите му са от едно от близките до планината села, но името му е забравено.
След като поотраснало момчето, то започнало да спохожда близките и роднините си в това село, особено когато там имал местен празник. На един такъв празник намерили мома на момчето и го оженили. Направили сватба.
Идвайки си при втория баща, Райко, който го отгледал, момъкът довел и булката си. Намирайки се в последна сиромашия, слугата Райко не се зарадвал на женитбата на сина си Найден. Седнал пред землянката си и заплакал.
В това време пристигнал турчина за да види добитъка и имотите си. Като видял слугата си да плаче го попитал каква е причината и Райко му отговорил:
- "Как да не плача чорбаджи, като ние нямаме хляб за нас, нямаме земя, кола, волове, пъкНайден довел и чужда челяд да се мъчи с нас".
На тоя отговор турчинът се изсмял с глас и казал:
- "От Дунав до планината е все моя земя, а з твоя Найден няма земя да се изхрани. В говедата си имам само юнаци седемдесет. Иди, хвани два от тях и изори една част от ливадата ми до оборите!"
Това зарадвало до някъде бедният ратай и те се приготвили да хващат юнаците, което не било така лесно.
Предварително приготвили примки от дълги въжета, качвали се на дървета, под които ще минат говедата, и с дълъг прът хвърляли примките на рогата на юнаците и пускали въжетата да ги влачат известно време, след което ги хващали и укротявали.
След това ратаят Райко и синът му Найден изорали една част от ливадата, както има казал турчина, и от нея те си изкарвали прехраната.
С течение на времето, след като Урбаба починал или напуснал владенията си в селото, това място останало за вечно ползване от ратая му Райко и намереното и отгледано от него дете Найден.
Понеже се знаят имената на синовете, внуците и правнуците на този Найден, се идва пак до заключението, че слугата Райко и жена му са пасли турските говеда от 1760г насам, след което е започнало и заселването на селото.
Имената на тримата убити партизани през януари 1944г. са:
- Тошо Младенов Герговски - секретар на партийната организация в селото и зам.-политкомисар на отряд "Георги Бенковски" (а също и баща на бъдещия президент Петър Младенов),
- Тодор Панов Иванов
- Тошо Вълчов Иванов.
Като израз на дълбока признателност към тяхното революционно дело и героична смърт, и на другите загинали партизани - Лило Младенов, Петър Лилов и Георги Целов, беше издигнат внушителен гранитен паметник-композиция с фигурите им на площада на селото.
За контакти :
Кметство: Телефон: 09312/ 34-43
Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"
Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: bgsabori@gmail.com
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.