Фолклорни фестивали, събори и панаири

Празнуване на Гергюден в с.Селча
ежегодно събитие

с.Селча, Община Девин, Област Смолян

Вашата оценка
3.5 от 2 гласа
06.05.2019 г. -
06.05.2019 г.


 
На Гергюден сутринта рано майките измиват лицата на децата си с роса от поляните за здраве, а през деня жените изнасят чеизите от гардеробите си и ги простират на слънце.
Фолклорни фестивали и събори
Вярва се, че това е период, в който магиите „хващали“ особено силно. Затова най-възрастният човек оставал буден в нощта срещу Гергьовден за да пази къщата.
Фолклорни фестивали и събори
Подобни вярвания откриваме и сред българите-християни в Родопите, което отново потвърждава общия родов произход.

В честването на Гергьовден, както в цяла България така и тук, се откриват и остатъци от почитането на тракийския бог-конник.

Езически вярвания:
Вярата в магии — Местното население наричат магиите „правянита“, а магьосниците — правници.
* Вярва се, че на връх Нова Година се отварят вратите към долния свят.
* В началото на пролетта се провеждат игри на кукери.
Змей/змия — вярва се, че всеки извор и кладенец си имат господар (сайбия), който най-често е голям смок или змия. В славянската фолклорна традиция змеят има двойствена роля. Вярва се, че в змей се превръща смок, който е живял 40 години. Той спира водата на изворите и е неин пазител. Ако видиш и убиеш стопанина на извора, водата пресъхва. Змията от друга страна се свързва със злите сили. Смята се, че ако убиеш змия, това намаля греховете ти. Убитата змия не се вдига от земята — в противен случай ще вали градушка.

Особено силно запазен е „култът към хляба“. Хляб не се тъпче и не се изхвърля на боклука. Ако изтървеш без да искаш хляб на земята, вдигаш го, целуваш го и молиш за прошка. Трохите от масата се събират и се дават за храна на животните. Хляб не се оставя обърнат нагоре, а винаги в позицията, в която е изпечен. Когато хората работят по нивите извън селото, винаги след обяда в торбата оставят последния къшей хляб.

Не е „на добро“ ако оставиш торбата без хляб. Това е свързано с вярването, че по пътя към селото може да срещнеш някой, който да ти поиска хляб и ти не бива да му отказваш. Едно от най-страшните проклятия, което местните изричат, е да те ослепи хляба. „Да та изкьорави (х)ляба!“

Запазена е и вярата в зли духове и нечисти сили. За тях не се говори открито, за да не ги призовеш, такива са:
Мрава(Морава) е зъл женски дух, който идва в съня ти и смуче кръв. На сутринта на мястото където те е ухапала Мравата се появява кръвен белег, който изчезва за няколко дни.
Дракус,дракуз — това е зъл мъжки дух, който живее по тавани и мазета и изоставени колиби. Присъствието му се усеща по необяснимото и силно тропане по тавана, стените и вратите на къщите. Ефикасен начин да се отървеш от дракуз е да го надхитриш и да го „изведеш доброволно“ от къщата.
Дива баба — Възрастните често плашат децата с това, че ако не слушат ще ги дадат на дивата баба, която живее в градините.
Вярва се, че нечисти духове на умрели хора обикалят къщите и се крият под стрехите, особено когато вали дъжд. В македонско тези духове са известни с името „отнадвори“ или „вонкашливи“.
Орадисване(урадисано) — Смята се, че ако човек е седнал или се е застоял на „нечисто“ място, той орадисва. Орадисването се изразява в обща неразположеност, отпадналост, гадене и висока температура. От „нечистото“ място се взема „сущи“ (треви, боклуци, трески) и с тях се накажда болният. В централните Родопи, Смолянско и Чепеларско, орадите са обредни пролетни огньове, които всички прескачат за здраве и пречистване. Палят се през пустите или сиропустната неделя.

Други езически остатъци са леенето на куршум, мерене на уплах, баене против уроки. Вярата в магическата и защитна сила на билки и растения.
Вярата, че „Бог обикаля земята и влиза във всяка къща веднъж годишно“ и заради това на просяк, който потропа на вратата ти, не се отказва милостиня.

Напластените през вековете вярвания и поверия са били продукт на самобитността на родопчани и отмират с навлизането на съвременния живот в селото.

Молитва за дъжд по време на суша — децата на селото предвождани от ходжите обикалят землището на селото и четат молитви. В това се открива голям заряд от предислямската молитва за дъжд, известна в други части на България като „Перперуна“ или „Пеперуда“.

Мачка̀н — това е традиционен, нерелигиозен обред. На него не се четат молитви. Веднага след раждането на дете в семейството се прави мачкан. Най-често това се прави в първата или втора седмица от раждането. На мачкана, жените от цялото село заедно с малките си деца идват да видят новороденото. Заедно с подаръците донасят пакет брашно или ориз. Сутринта рано се приготвят няколко казана с храна за гостите. Традиционно се готви „мачкански боб“ и „трахана“.

Жените се хранят в къщата на родилката и занасят вкъщи боб или трахана. Не е прието мъже да присъстват на мачкана. Новородените се смятат за особено уязвими от страна на зли сили до 40-я си ден. Не се оставят сами в стаята. Ако в краен случай се наложи да се оставят сами за малко, до тях се оставят метла или желязо — маша, ръжен за огън. В славянската митология това се свързва със злотворното влиянието на навите.

За контакти: Телефон за връзка: 030476/223

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания