15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Южно селището граничи със землището на с. Кънчево, като за естествена граница служи р. Тунджа.

Западно граничи със землищата на с. Розово и гр. Казанлък. Граница е коритото на Стара река, слизащо от Павльов мост към река Тунджа.

От север - със земите на Долно и Средно Изворово, а границата минава по билото на баира, наречен "Кара кос", където свършват частните лозя на с. Овощник. На изток - със земите на с. Черганово, като границата започва северно по течението на Кара дере и на юг минава край една постройка между двете села и продължава надолу по изкуствено изкопан канал, който се влива в р. Тунджа.

Съвсем близо до южните му покрайнини преминава коритото на река Тунджа, която тук през по-голямата част от годината е плитка, но поради близостта до Балкана бързо променя нивото си в дъждовно време, а на пролет е доста пълноводна. Построяването на язовир Копринка (бивш "Георги Димитров") през 50-те години на 20-ти век "усмирява" непостоянния характер на реката.

В землището на с. Овощник извират два термални извора с високо флуорно съдържание на водата.

В българската традиционна култура е съхранена изконната традиция всяко селище да празнува деня на своя закрилник и покровител (обикновено това е патронът на църквата в селото).

В деня на събора, освен празничната служба в християнския храм, веселието е на мегдана (центъра). Подреждат се богати трапези за гости и домакини във всеки дом. Характерно за селата от Казанлъшка община е приготвянето на „курбан" ( древно ястие от вода, сол и месото на принесеното в жертва агне), който се осветява от свещеника и всеки хапва от него за здраве и берекет на цялото село.

На този ден всички роднини се завръщат в дома на родителите си, а неписаният закон повелява всеки странник да бъде скъп гост на семейната трапеза.

За контакти:
Кметство: с. Овощник; 6138, ул. „Жельо Маналов” 27; 0431 98 319