Октомври 2023

Село Гостиня е разположено на около 10 км. източно от гр. Ловеч в Предбалкана. През селото минава река Гостинка, която се образува в резултат от сливането в началото на селото на река Мареница и река Арангел.

Селото се е появило вероятно около 13-14 век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница, намираща се в местността "Маслека" в североизточната част на селото.

Поради красивата си природа, богата и разнообразна растителност, голямо количество извори, чешми разпръснати по цялата местност, наличие на минерален лечебен извор и две малки рекички сливащи се в началото на селото, през време на турското робство в селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати от съседните села.

След Освободителната война (1977-78 год.) турци с "не окървавени" ръце са допустнати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села главно с. Брестово, Къкрина и др.(сред родовете са миховци,балиовци).

От тогава датира новата българска част от историята на селото. Основни занятия на населението е било земеделие и скотовъдсво - едър и дребен рогат добитък. В най-благоприятният период селото се е състояло от 150 къщи.

Селото е дало на България един опълченец - Цаню Миев Славоев, награден със "Георгиевски кръст за проявена храброст в битиката на "Шипка".

Селото е дало свидни жертви през Първата и Втората световни войни. В центъра на селото от признателното потомство е издигната паметна плоча с имената на тези родолюбци и герои.

Между 1950-те и 1960-те години е построено читалището на селото. В него е бил организиран културният живот на селото. До 1960-те години учениците от селото се учат в местното училище. Поради миграция на населението към гр. Ловеч и други градове, то е закрито. До началото на 1990-те основен поминък е растениевъдство, овощарство, производство но грозде и главно животновъдство.

По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. След ликвидация на ТКЗС, поради разграбване на средствата за производство са правени неуспешни опити за кооперации, които имат повече форма на самозавдоволяване отколкото промишлено значение.

Населението е от православни християни.

Римска крепост. Древната история на селото датира по непотвърдени източници от V-III век пр.н.е. На около 4 км. югозападно от селото, на стратегическите за околността височини "Голям, Малък и Среден град", се е намирала огромна крепост. Същата е била обградена с масивни каменни стени (останки от руините все още са съхранени).

С път тази крепост е била свързана с крепостта "Хисаря" в Ловеч. От нея има видимост във всички посоки от 40 до 80 км. Под същата са се намирали мрежа от галерии, и пещери с излаз на открито от 5-15 км., позволяващи снабдяване на крепостта с вода и провизии по врема на обсади, както и нанасяне на удари по противника с мобилни подвижни отряди. Досега крепостта не е изследвана от историци и археолози.

* Множество пещери в района на изток-югоизток от селото.

* на 500 метра от селото в южна посока(по черния път за с.Къкрина)в местноста мареница се намира и минерален извор

За контакти :Кметство : 069247/232