25.05.2023 г. - 25.05.2023 г.

Русалиите са мъже, които ходят в чети в нечетен брой (3, 5, 7, 9, 11, 13) участници. в групата цялата седмица те са побратими и откъдето минат, даряват хора и природа със здраве и добър приплод. Затова са чакани гости във всеки дом. в Северна България наричат русалиите още калушари.

Главатарят на калушарите наричат ватаф, а длъжността се заема по наследство - само по права мъжка низходяща линия. Само той може да бере лековити билки и само той знае заклинанието, което се изрича над билките и знамето.

Със словесна магия предава чародейната сила на природата и над избраните от него калушари. За калушари се избират млади женени мъже, които са пъргави и здрави, да не са пиянции, да са честни и добродушни, да пазят тайни и да издържат на лишения, защото цялата Русалска неделя те могат да не се приберат у дома си. След като всеки един от тях издържи определения от ватафа брой дни за пост, тогава водачът го посвещава и обучава в русалските игри. Едва тогава посветеният калушар полага клетва пред знамето, русалската тояга и станалите вече калушари.

Клетвата му е странна, а словата са страшен зарек: „В къщата ми огън да не гори, коминът дим да не пуша — змии и гущери в него гнезда да вият, кукумявки и бухали в него да мътят. жена ми люлка да не види, в ъгъла агне да не проблее, вол и крава, кон и кобила — гласът им да се не чуе, куче да не полае, петел да не пропее. Тръни и бурени вред в къщата ми да растат. Аз с очи да не видя, суши да не чуя, с език да не продумам, с крака да не ходя, с ръце да не ловя. Лето стъпна да съхне, що подхвана да гори, пред мен — чума, зад мен - холера, и земята костите ми да не приеме, ако пристъпя клетвата на Калуша".

След това целува знамето и тоягата, ватафът го ръси с чудотворна, обаяна от него в късна доба мълчана вода, и мъжът — като целуне ръка на водача - вече е приет за калушар и може да носи русалската тояга.

А тоягата е особена. Старите калушари казват, че русалската тояга е като епитрахила на свещеника. Тоягата се прави от явор, ясен или дрян. Тя е дълга до метър и половина, а дебела до 2 сантиметра. в долния край е с остър железен обков, шарена и китена със звънчета, чимшир и усукани разноцветни конци. в горния край ватафът прави дупка, в която поставя лековити билки, и я затап-ва с клин. Тоягите се съхраняват у глава-таря и топ ги дава на калушарите само през Русалската неделя. Тоягата не се унищожава, а се наследява като драгоценно съкровище.

Ватафът на четата носи знаме и никой друг не може да го взема. То се изработва само от водача от бял ленен плат в присъствието на всички калушари. Дълго е до два лакътя и половина - да стига до половината на пръта. в четирите му краища има зашити чародейни билки, ръсено е с мълчана вода, заиграно с русалската свирня. На върха ватафът прави китка от билките - вратига, комунига, тинтява, чемерика, перуника, пелин, росен и три глави чесън. След като е готово, всички му се покланят, водачът целува знамето, а калушарите - пръта.

Облеклото на русалиите е това, що носят в селището, в което живеят. Само краката им са обути обикновено в бели вълнени калци, обшити с билки, имат прошити железни дрънкалки и звънци, та когато извършват ритуалите и танцуват, вдигат много шум. На калпаците си поставят венци от оплетени билки. Калушарите не могат да играят без свирач.

Предпочитан музикален инструмент е кавал или дудук. По-късно е заместен с гайда или зурна с гпъпан. игрите на калушарите са два вида — едни за берекет, а други - за здраве, и много приличат на бързата черпня в нощта на свождането при сватба. и викането им е същото.

За контакти: Телефон: 06548/2233