28.05.2023 г. - 28.05.2023 г.

Разкопките на Карановската могила разкриват праисторическите култури от VII до II хилядолетие пр. Хр. с малки прекъсвания. Разкопките на селищната могила започват през 50-те години на 20 в. от Васил Миков и Георги Георгиев.

Това е една от малкото цялостно проучени селищни могили на територията на България. Разкрити са 7 пласта. Селищната могила става епонимен обект не само за България, но и за цяла Югоизточна Европа. Периодизацията на могилата е определяща за праисторическата култура на споменатия ареал.

Караново е разделено на 7 пласта
Караново I и II - ранен неолит,
Караново III - среден неолит, Караново IV - късен неолит,
Караново V - ранен халколит,
Караново VI - късен халколит и
Караново VII - ранна бронзова епоха.
Живота на могилата продължава хиляди години, като е регистриран хиатус (прекъсване) между халколитната и ранно бронзовата епоха.

Откритите керамични съдове в момента са експонати не само на музея в Нова Загора и на Националния Археологически музей, но са постоянни експонати на музеи в Япония, Германия, Австрия и Холандия. Самият обект е най-известния археологически обект сред международните археологически среди.

Неговата вътрешна периодизация е определяща за праисторическите обекти от цяла Югоизточна Европа.
Проучването на обекта продължава и днес от българо-австрийска експедиция начело с Васил Николов и Щефан Хилер.

В началото на Римската епоха на около 1 км северно от могилата възниква голямо антично селище. През 1912-1914 г. археолозите откриват монети от 3-4 в. От 1976 г. в продължение на шест години се извършва теренна проучвателна работа в следствие на която са установени четири строителни периода, обхващащи времето от I до първата половина на IV в.

Най-ранните монети намерени на обекта са от 46 г. пр. Хр. при управлението на император Клавдий. Предположенията на археолозите са или вила-рустика на поземлен аристократ или пътна станция на пътя Августа Траяна-Анхиало. Освен монетите, към този период се отнасят и големия брой оброчни плочи на Тракийския конник, което говори за съществуването на голямо светилище на бага-конник. Това се потвърждава от намерената статуя на Тракийски конник в 2/3 естествен ръст през 1982 г.

Тогава е открита и монументна сграда с 13 помещения. Две от тях се различават по размер (7,30-6,80 м., правоъгълник) и украса. По стените са запазени стенописи. Вторият строителен период (III-IV в.) започва с укрепване на обекта срещу готите. Разкрита е северна крепостна стена с три правоъгълни кули. Изпълнението е от смесена зидария (редуват се камънен и тухлен слой), спойката е смес от хоросан и парченца тухли.

За нуждите на новата християнска вяра е построена малка трикорабна базилика, в която са вградени елементи от разрушените сгради. Бунтът на заселените федерати готи води до разрушаване на обекта.

През третият строителен период до разрушената стена са построени жилищни и стопански помещения във верига, от дялан камък, споен с кал и надстройка от кирпич. Построена е и нова по-голяма базилика. Третото селище е разрушено от хуните.

Четвъртият строителен период е по времето на император Юстиниан I (527-565 г.), който прави отчаян опит чрез възобновяване на стари крепости и строеж на нови да спре нашествията на варварите. Новата базилика е триапсидна, но строителството е некачествено. През втората половина на VI в. авари и славяни разрушават селището. Чак два века по-късно върху руините възниква средновековно селище.

За контакти : Телефон: 0457/53311; 0882331192
Кмет: 0885301941