 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Фолклорни фестивали, събори и панаири
 |
Събор ''Баба конду'' в с.Божурка |
ежегодно събитие |
с.Божурка,община Търговище,област Търговище
Вашата оценка
3.8
от 11 гласа
|
Юли 2023 |
Хиляди мюсюлмани се събират за традиционния събор в свещената местност ''Баба конду'' край търговищкото село Божурка. Съборът се прави в първата неделя на юли.
От началото на 16 век поклонниците на исляма почитат мястото, като чудотворно. По стар обичай празникът отдава благодарност за всичко, което е родила земята. В наши дни на Баба конду се провежда най-големият летен събор на мюсюлманите от този край.
Всяка година в тази свещена местност се събират повече от 10 хил. мюсюлмани и християни. За тържеството се очакват жокеи и над 100 коня от цялата страна, които ще участват в атрактивно надбягване.По традиция в късния след обед ще се проведат народни борби.
Това е най-големият летен събор за мюсюлманите. На специално дърво и християни, и мюсюлмани връзват късчета от дрехите си за цяр и хвърлят монети за здраве.
Името на живописната местност е свързано с много легенди и предания.
В една от тях се разказва за баща и дъщеря, които били на оран в полето. Извила се силна вихрушка, която вдигнала двамата и ги понесла над земята. На мястото, където паднало момичето, бликнала лековита вода и около извора се заселило село – сегашното Момино. Мястото, където паднал бащата – между селата Елда и Божурка, нарекли „Баба Конду”.
Местното население обявило за свято това място и ежегодно започнали да се провеждат събори, да се правят курбани, да празнуват откриването на жътвата по мъжки – с народни борби и конни надбягвания.
Вярно е, че се обаждаше и го въртеше в костита старият ревматизъм, но една мисъл се впиваше в сърцето му и гонеше съня от нощите му:
- Баба конду! Баба конду!(Татко слезе, татко слезе!) – викаше тя и очите с непознат огън до сега.
Конете от само сабе си спряха като заковани. Всички макар и да знаеха, че баща и се бе поминал, извърнаха очи на където сочеше момичето. а там, след поляната стърчеше едно единствено дърво.съвсем близо до него в тревата цъфтяха маргарити – като малки звезди, които все още слънцето не бе успяло да угаси. И там слред тях, застана невиждано голям кон – бял с широки гърди и гъста грива от двете страни на шията мъх, а опашката му допираше чак до земята.
Върху него яздеше широкоплещест човек целия бял като коня, с невиждано дълга и бяла брада . Той се извърна и даде знак, като че ще говори нещо, но те не чуха глас. По един странен начин видяха как от тази година на това място и по това време ще се събира много народ от близо и далеч. За да направят курбан. Щеше да има надбягвания на коне и баш юнаците щяха да правят борба.
Белият конник обеща пак да дойде, но не каза кога. Хората трябваше да го чакат в незнаен ден и час, а дотогава трябваше да бъдат добри и да си помагат един на друг. Той махна с ръка и изведнъж пред тях се изви красив и блестящ като изумруд път, в края на който се виждаше приказен град с бисерни порти и златни покриви.
И всички изведнъж разбраха, че той живее там и един ден ще дойте да ги вземе и да ги заведе в този град, ако вярват на думите му и ги изпълнят.
После ръката му леко се повдигна и пусна коня, а самият той изчезна за миг и повече не се видя. Конят се втурна в равен бяг, прекоси гори и застана на югоизточния склон на Преславската планина, където си стои и до ден днешен.
Той беше приседнал с неколцина мъже върху рогозката, под ореха. В единия от тях Карамустафа позна даскала от селото. Идеше му да отстъпи и да се върне, щото на времето не склони дъщеря си за негова булка, че беше друга вяра:
- Видяха го, познаха го и го изслушаха. Дълго чаткаха зърната от броеницата на ходжата. Дълго стоя той, забол очите си в Корана, прелистваше страниците и мълчеше.
- Верно е, агалар, верно е! Пророкът Иса казва, че пак ще дойде, ще вземе своите. Щом е обещал ще дойде, ще го стори – друго неможе.
- Ей тези очи и тези думи отнеха съня и спокойствието му.
- Защо наистина, защо аз или ти да сме по-горни от другите? Нали нито ти нито аз можем да спрем дъжда, да спрем вятъра? Нали това може да стори само Бог?
- Заслушах в мислите му, дъждът се беше кротнал, притихнал, но изведнъж сякаш се досетил се за нещо свое хукна през урачината, за да види още стои ли там на планината, белият кон.
За контакти : Кметство: тел.: 06068 –2 222
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
