Май 2023

Градът Крапец е бил превзет и разорен от османците по времето на похода на военачалника Али паша около 1388 год. Част от неговото оцеляло население е създало най-ранното чисто българско село Крепча, което поради различни причини на няколко пъти е сменяло своето място, но се изграждало отново все в този район. По деретата и реката до него в далечното минало се намирали и работели многобройни воденици.

След падането на България под османска власт, до началото на XVI век селото попада в зиамета (стопанство) Герилеч (Крапич). През XVI век, вече изгубило своето административно значение, е част от казата Хезарград (Разград). През 1524 год. в османски данъчен регистър е записано като изцяло българско село Долне Крепче, каквото остава поне до края на XVII век.


Крепчански скален манастир Самият манастирски комплекс, заедно с килиите на монасите-отшелници е разположен на три нива (тераси) върху скалния венец. Той включва освен килии, още и манастирска църква и църква-гробница.

По стените на църквите и килиите има врязани кирилски, староеврейски букви и рунически знаци и рисунки, които днес след многовековната ерозия на скалите и грубата намеса в миналото на недобросъвестни посетители са в много лошо състояние.

Предстои отново постепенното превръщане на манастирския комплекс в посещаван туристически обект и разработването му като такъв със средства по програма ФАР чрез изпълнението и защитата на съвместни проекти между общините Лозница, Попово и Опака.

„В година 6430 през месец октомври почина раб божи Антон...“. Другият, много по-добре запазен надпис, който е без конкретна дата гласи: „В името на отца и сина и светия дух. Тук почива праведният отец Антони. † . А който направи в църквата житница (прочетено от други и като хамбар), да отговаря пред бога. Написа недостойният Михаил. Амин.“

Крепостта "Джин кале" ("Крепча кале") Руините на "крепостта на духовете" се намират над десния бряг до завоя на рекичката Калакоч дере, приток на река Черни Лом. Съвсем наблизо до хълма с крепостта се намира и устието на левия приток на Калакоч дере - Баш бунар (пунар) дере. Крепостта се намира върху един остър скалист нос на възвишението Кале баир, разположено на около 4 км от центъра на село Крепча, югозападно по посока на село Голямо Градище. Известна е още и като Крепча кале. Има неправилна форма, издължена в посока югоизток-северозапад.

Крепостната стена е масивна, изградена през късната античност от ломени камъни, споени с хоросан с примеси от счукани тухли. Входът на крепостта, според Карел Шкорпил се е намирал от изток и е бил охраняван от една четириъгълна кула. По южната крепостна стена също се намират останките на три кули. Един път от крепостта е водел към долината на Калакоч дере, а втори - през западния склон на Кале баир, откъм юг към другата близка крепост - Буюк кале (Дере кале). Пак според Шкорпил в крепостта са намирани византийски корубести монети.
Обявена е за паметник на културата в Държавен вестник, брой 58 от 25.07.1969 год.!

Крепостта "Буюк кале" ("Дере кале") Първото научно описание и на тази крепост е отново на Карел Шкорпил. Руините на "Голямото кале" се намират на около 5 км югозападно от днешното село Крепча, върху един скалист нос на едно голямо възвишение над левия бряг на рекичката Калакоч дере, малко по-навътре по хълмовете, отдалечавайки се от днешния път Крепча - Голямо Градище в местността Ряката. Формата ѝ е на утъпен клин, а площта ѝ - надвишава 5 дка.

Западната и южната страна, които са достъпни от страната на платото са укрепени с крепостни зидове с дебелина малко над 2 м, а източната, от страната на Калакоч дере, се е охранявала от стръмните скали, осеяни с пещери. Най-вероятно в ъглите на зидовете да е имало кръгли кули. Портата се е намирала при южната стена, в близост до едната кула, като от нея е излизал път, водещ към рекичката Калакоч дере. Днес руините на крепостта са покрити с млада гора и храстовидна растителност, а крепостните съоръжения и някои кули личат основно в иманярските изкопи и оформилите се насипи.

За контакти : Тел: 060370/222