![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на с.Рударци ''Св.Еремий'' |
ежегодно събитие |
с.Рударци,Община Перник,Област Перник
Вашата оценка
4.5
от 2 гласа
В последната неделя от месец май е празникът на селото. Той се провежда ежегодно, близо до минералния извор в центъра. Посветен е на ''Св. Ермий''.
Съпроводен е от програма, в която участват певческа и танцова група от читалище „Васил Левски“ - с. Рударци.
Селото е съществувало още по време на османското робство като една от многобройните махали на село Кладница. Още тогава Кладница е било голямо село, разделено на родове. Махала Рударци се разрастнала и се обособила като ново село. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.
По това време минералната вода е извирала доста по-високо от мястото, на което се намира извора сега. Една млада ханъма се удавила в извора, след което турците го запушили и избили голяма част от местните жители, защото помислили, че това не е удавяне по невнимание, а убийство. Селото е създадено по време на османското робство.Тогава то било една от многоброините за това време махали в село Кладница просъществувало и до днес. Навремето Кладница е било голямо село разделено на родове. Махала Рударци се разрастнала и се обосновила като отделно село.
На територията на селото има минерален извор, открит плувен басейн; заведения (кафета, механа, кръчми, ресторант), които през летни и почивни дни са пълни. В средата на селото се намира хълмът ДАБО, наречен така на вековния дъб, който расте на него. Дъбът е вписан в Регистъра на вековните дървета в България. Хълмът е своеобразно, символично средище, около което се е разпростряло селото.
Паркът край езерото в самия център на селото е предпочитано място за риболов, но липсва каквато и да било инфраструктура като места за паркиране, за почивка, за детска игра. Като наличен фактор се приема и залесената част на планината над с. Рударци, а също така и връзките с хижите Златни Мостове, Рудничар, Звездица, Острица и пътя за Черни връх. Изградени са няколко заслона.
За контакти :
Телефони: 07713/22-36
Селото е съществувало още по време на османското робство като една от многобройните махали на село Кладница. Още тогава Кладница е било голямо село, разделено на родове. Махала Рударци се разрастнала и се обособила като ново село. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.
По това време минералната вода е извирала доста по-високо от мястото, на което се намира извора сега. Една млада ханъма се удавила в извора, след което турците го запушили и избили голяма част от местните жители, защото помислили, че това не е удавяне по невнимание, а убийство. Селото е създадено по време на османското робство.Тогава то било една от многоброините за това време махали в село Кладница просъществувало и до днес. Навремето Кладница е било голямо село разделено на родове. Махала Рударци се разрастнала и се обосновила като отделно село.
На територията на селото има минерален извор, открит плувен басейн; заведения (кафета, механа, кръчми, ресторант), които през летни и почивни дни са пълни. В средата на селото се намира хълмът ДАБО, наречен така на вековния дъб, който расте на него. Дъбът е вписан в Регистъра на вековните дървета в България. Хълмът е своеобразно, символично средище, около което се е разпростряло селото.
Паркът край езерото в самия център на селото е предпочитано място за риболов, но липсва каквато и да било инфраструктура като места за паркиране, за почивка, за детска игра. Като наличен фактор се приема и залесената част на планината над с. Рударци, а също така и връзките с хижите Златни Мостове, Рудничар, Звездица, Острица и пътя за Черни връх. Изградени са няколко заслона.
За контакти :
Телефони: 07713/22-36
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.